Выбрать главу

Тя работеше в полицията от шестнайсет години и през този период беше развила много добра интуиция за лъжите. Фурние беше един от най-изпечените лъжци, които познаваше. Можеше да те излъже, без да му мигне окото, стига да е в негов интерес. Можеше да го направи, докато се усмихва или мръщи, или с напълно непроницаема физиономия. Единственото сигурно нещо беше, че когато си отвореше устата, той щеше да изрече лъжа. Колкото и прецизна да беше преценката й за него, тя имаше нужда от нещо повече, за да убеди шефовете си да й дадат свобода на действие. Затова трябваше да им даде доказателства. Докато беше във ваната, тя неколкократно промени намеренията си. Трябваше да покаже, че ДЖСЕ няма място в полицейско разследване. И после заедно със Симон щяха да докладват, че някой от разузнаването е манипулирал сцената на местопрестъплението. Ако успееше да убеди шефовете си, че Фурние и помощниците му са се намесили в разследването, щеше да започне война между институциите.

Щеше да се разрази скандал на правителствено ниво, каквито лешоядите от пресата само и чакаха. ДЖСЕ нямаше право да играе игричките си на територията на Франция. Тяхната зона на действие беше в чужбина. На територията на Франция основно действаше Националната полиция. Депутатите от Националното събрание и Сената щяха да побеснеят само при мисълта, че Дирекцията отново се е захванала с действията си от миналото. Точно това трябваше да използва Невил. Фурние беше като вампир и можеше да действа ефективно само на тъмно. Насочеше ли светлината към него, насъскаше ли политиците и журналистите срещу него, и с шпионина беше свършено.

Тя пристигна в кабинета си рано, за да се подготви за срещата и за първата пресконференция, на която щеше да изложи информация за убийствата в хотела, станали в събота през нощта. Завари заместника си Мартин Симон седнал на бюрото си. Изглеждаше така, сякаш не се беше прибирал два дни, което се оказа самата истина.

— Как така си останал снощи тук? Нещо ново ли има в разследването?

Той приглади червената си коса и отговори:

— Снощи станаха две убийства. Единият от убитите е, или по-скоро беше, агент от ДЖСЕ.

Невил отвори широко очи.

— Защо не ми се обади?

— Защото ми каза, че не искаш никой да те безпокои. Каза, че имаш нужда да останеш сама, за да помислиш как ще действаш с бившия ти приятел от Дирекцията.

Невил замахна с ръка, сякаш искаше да го удари.

— Предупредих те да не го наричаш бившия ми приятел. Ако отново го направиш, ще пострадаш.

— Не бъди толкова докачлива. Снощи не съм спал много и не мога да помня кого от бившите ти приятели мога да наричам така и кого трябва наричам по име. Много е объркващо.

— С какво друго разполагаме?

— Втори агент от ДЖСЕ е в болницата, в критично състояние. Имаме и един мъртъв неидентифициран, бял. — Той отвори папката на бюрото си и й показа две фотографии от мястото на престъплението.

Невил им хвърли бърз поглед.

— Значи този тип е стрелял по тези двама агенти от ДЖСЕ и раненият агент открива ответна стрелба и го убива.

— Ако беше толкова просто… Този тип — Симон посочи трупа, сниман на улицата — е бил застрелян в тила от упор, от близко разстояние… от по-малко от трийсет сантиметра. Навсякъде по главата му имаше барутни частици, но ръцете му бяха чисти, а от неговото оръжие не беше стреляно.

— Значи не той е стрелял по двамата агенти от ДЖСЕ.

— Засега такова е моето предположение.

— Разговаря ли с ранения?

Симон се изсмя горчиво.

— А ти как мислиш?

Тя помисли за секунда.

— Не са те пуснали при него.

— Много си права.

— До гуша ми дойде от тези глупости. Фурние беше ли там снощи?

— Дойде за малко, издаде заповеди и си тръгна.

Невил скръсти ръце и се вгледа в снимките. Потупа с пръст фотографията на неизвестния убит.

— Нито портфейл… нито лични документи. Нищо.

— Така е. Но преди час се върнах от моргата. Нашите хора откриха нещо много интересно. Според тях пломбите на зъбите му са американски. Но големият пробив дойде, когато извършиха оглед на трупа. Използваха ултравиолетова лампа, за да проверят за барутни частици, и тогава откриха бледи следи от татуировка, която мъжът е премахнал. — Симон намери нужната му фотография и я показа.