Невил остана безмълвна за около минута и тогава се обади префектът Мюц:
— Франсин, за твое добро е. Ще ти дам една седмица почивка. Заведи децата при родителите ти на гости. Когато се върнеш, всичко ще е свършило.
Две неща й направиха впечатление. Първото, че едва ли всичко щеше да свърши до една седмица, и второто, че Фурние явно беше доста изнервен, за да й погоди такъв номер. Тези два извода й дадоха сили да се опълчи срещу началниците си по начин, по който до този момент не си беше представяла:
— Значи така процедираме тук. Някаква си малка тайна служба като ДЖСЕ, на която изобщо не й е работата да се занимава с делата на територията на тази страна, може да влияе върху политици, да отправя смешни, безпочвени и нелепи обвинения и да накара могъщата Национална полиция на Франция да отстъпи?
Мюц я изгледа строго.
— Франсин, прекаляваш!
— Не, не прекалява — изръмжа генерален директор Жиске. — Цялата тази работа намирисва. Пол Фурние е змия и си играе с нас. Това изобщо не ми харесва, но… но…
— Но какво? — попита Невил с надеждата, че още не всичко е загубено.
Той я погледна в очите и отвърна:
— Засега се налага да играем по неговата свирка, Франсин, но ти обещавам, че ти няма да пострадаш. Трябва да изпълним искането им, защото е отправено от доста важни и сериозни хора. После, след няколко седмици, подробно ще разгледаме фактите.
— След няколко седмици — повтори тя с нескрито нетърпение. — След като Фурние и неговите главорези унищожат всички доказателства и премахнат всички свидетели.
— Съжалявам, Франсин, но това е най-доброто, което можем да направим.
— И аз съжалявам. — Невил се обърна към министър Блот. — Съжалявам, че хората ви нямат куража и мъжеството да се опълчат на една служба, която няма правомощия в Париж. Защо изобщо да спазваме някакви си закони? Сигурна съм, че гражданите на Париж ще реагират подобаващо на новината, че тяхната полиция се страхува от задници като Пол Фурние. — Тръгна към вратата. В последната секунда отново се обърна към тях и добави: — Вие двамата информирани ли сте, че снощи са били простреляни двама агенти от ДЖСЕ? Единият от тях е убит. Другият лежи ранен в болница, но господин Фурние не разрешава на полицията да го разпита. — По изненадата, изписана на лицата им, беше очевидно, че чуват за първи път такова нещо. — Стреляно е над шейсет пъти. Към агентите от ДЖСЕ имаме и трупа на неидентифициран американец с татуировка на рейнджър. Медиите ще се нахвърлят като пирани върху тази сензационна новина и се моля само да не ви обвинят в съучастие в прикриването на пъклените планове на Пол Фурние, каквото и да е намислил той.
Невил гневно изхвърча от кабинета и Симон я настигна чак в коридора.
Докато слизаха по стълбите, той каза:
— Е, радвам се, че и аз присъствах на срещата. Сигурен съм, че много ще допринесе за кариерата ми. Благодаря ти, че ме взе със себе си.
— Извинявай — отвърна Невил с искрено съчувствие въпреки гнева си.
Той продължи след нея мълчаливо и след известно време добави:
— Знаеш ли, може би ти правят услуга… ако това, което казваш, е вярно.
— Как така?
— Оттеглят те от фронтовата линия на битка, която по всичко личи ще завърши зле. Медиите ще схрускат всеки, който е замесен в това.
— Медиите?
— Да, хората, които списват вестниците и списанията. И правят предавания по онова нещо, наречено телевизия. Наричат ги със събирателното понятие „медии“.
Невил толкова беше свикнала с неговите остроумия, че не му обърна внимание.
— Пресконференцията. — Тя погледна часовника си. — Започва след двайсет минути.
— Мисля, че ще я отменят.
— Може би. — Невил спря на техния етаж и погледна надолу към стълбите. — Сигурна съм, че вече са се събрали и чакат да започне.
— А аз съм сигурен, че Мюц ще нареди да я отменят или пък новият ръководител на разследването ще стане и ще направи кратко изявление.
— Ами аз?
— Вероятно ще кажат, че се е наложило да си вземеш отпуск. Че си имала здравословен проблем или нещо подобно. Нали знаеш, обичайните извинения.