Фурние свали компреса от главата си и се загледа в телевизора. Екранът се изпълни от лицето на очарователната Франсин Невил. Въпросите биваха изстрелвани един по един към нея и тя кимаше.
— Да, вярно е — каза Невил. — Отстраниха ме от разследването на случая, който ми беше възложен само преди четирийсет и осем часа.
— Говорите за убийствата в хотел „Балзак“.
— Точно така. Малко след като моите следователи пристигнаха на местопрестъплението, се появиха няколко служители на ДЖСЕ. Единият от тях беше Пол Фурние, който оглавява Отдела за специални действия към Дирекцията. Гледайте да не сгрешите името му… Пол Фурние. Стори ми се странно, че е дошъл, но той ми каза, че смъртта на либийския петролен министър била въпрос от компетентността на външното разузнаване. Той заедно с няколко от хората си свободно се разхожда на местопрестъплението в продължение на малко повече от час. На следващия ден установихме липсата на няколко улики от ключово значение. Имахме сериозни основания да подозираме, че един от подчинените на Фурние е прибрал тези улики. Уведомих господин Фурние, че искам да разговарям с неговия служител, както и с няколко други лица, свързани със случая. — Тя направи пауза. — До този момент господин Фурние се показа като много несговорчив човек.
Вчера информирах моя началник, префект Мюц, че искам да се срещна тази сутрин с него, за да обсъдим факта, че ДЖСЕ се намесва в полицейско разследване. Когато тази сутрин влязох в кабинета му, там вече чакаха генералният директор на полицията Жак Жиске и министърът на вътрешните работи Пиер Блот. Приех това като позитивен знак, че са приели оплакванията ми сериозно. Скоро обаче разбрах, че са се събрали поради съвсем друга причина. Министърът на вътрешните работи Блот снощи е бил потърсен по телефона от министъра на отбраната, който му е казал, че разполага с папка с много подробни показания, според които аз в продължение на няколко години съм преследвала и съм упражнявала сексуален тормоз върху Пол Фурние. — Тя отново направи пауза и огледа залата, като в същото време изчака репортерите да допишат изречението си. — Истината е, че с господин Фурние имахме кратка връзка преди четири години, след което приятелски се разделихме. По-късно аз се омъжих и имам от брака си две красиви деца. През този период нито съм виждала, нито съм говорила с господин Фурние. Незнайно защо и как обаче в тази папка се съдържат показанията на три жени, които твърдят, че съм проявила ревност заради връзките им с Фурние и че съм преследвала и тях.
Когато поисках да видя тази папка, министър Блот отговори, че лично той не е видял папката, но двамата с министъра на отбраната решили, че на първо време ще е най-добре за всички да бъда отстранена от случая. През всичките ми години в полицията аз никога до този момент не съм била отстранявана от разследване. Дори забележки не са ми правени. Колегите ми редовно са ме причислявали към най-добрите инспектори в полицията и често са ми били давани сложни и важни случаи за разследване. Настоях да видя папката, но ми беше отговорено, че това няма да стане. Че за кариерата ми най-добре било да се оттегля и да оставя друг да продължи разследването. Не ми беше даден никакъв избор. Затова аз ще се оттегля, но няма да го направя тихо и послушно. Първо ще подам официално оплакване и ще поискам да се запозная с тази скалъпена папка, с която господин Фурние е успял да заблуди министъра на разузнаването. Искам също така да ви помоля подробно да разгледате ролята на Дирекцията в този случай. Те имат правомощия да действат извън Франция, не да манипулират и да се месят в полицейски разследвания в Париж.
Един репортер се провикна:
— Можете ли да потвърдите, че двама служители на Дирекцията са участвали снощи в престрелка в квартал „Монпарнас“?
— Да, мога — след кратка пауза отговори тя. — Единият от агентите е бил убит, а другият е в критично състояние, но е стабилизиран, в местна болница.
Залата се взриви от въпросите на десетки журналисти. След около десет секунди Невил вдигна ръце, за да въдвори тишина.
— На ваше място щях да хвана господин Фурние и да му задам въпросите. Той сега седи в кабинета си в щабквартирата на Дирекцията на булевард „Мортие“ №141 и планира следващата си измама.
Фурние се наведе и се премести на ръба на канапето с прикован към телевизора поглед.
Невил слезе от подиума и излезе от залата.