Фурние вече чуваше телефонът му да звъни в другия край на кабинета, но не стана да види кой е. Умът му запрепуска трескаво, за да измисли как да ограничи пораженията, причинени му току-що от тази тъпа кучка. Ако беше приела с достойнство изгонването, той щеше да й спести публичното унижение. Но сега това беше неизбежно. Бързо стигна до извода, че има сили да издържи на тази малка буря. В края на краищата всичко щеше да се сведе до „нейната дума“ срещу неговата. А той беше в състояние да изфабрикува колкото си поиска фалшиви доказателства. Невил беше допуснала сериозна грешка в преценката си.
Една жена с изписано на лицето вълнение надникна от вратата на приемната.
— Господин Фурние, министърът на отбраната е на първа линия, а директорът — на втора. И двамата искат незабавно да говорят с вас. И двамата са доста разстроени.
Фурние погледна към Мерме, който само сви рамене. Обърна се към секретарката си:
— Първо ще говоря с министъра. Кажи на директора, че ще му се обадя веднага щом се освободя. — Той стана от канапето и почувства как болката отново стегна като с менгеме слепоочията му. Взе слушалката с микрофон на бюрото си, натисна бутона за линия едно и започна с лъжите.
Четирийсет и втора глава
В стаята най-често се разпитваха агенти след края на мисия, но понякога се използваше и за по-груби занимания. Стените бяха боядисани в бяло, а подът беше гол бетон. Метална маса два на метър и половина беше здраво закрепена с болтове в средата на стаята. Хърли седеше от едната страна, Виктор — от другата. Колкото и да се изкушаваше Стансфийлд да упражни натиск върху Виктор, той си каза, че има и по-добър начин да постигне желания резултат. Затова сега спокойно слушаше и гледаше през еднопосочното огледало как Стан Хърли „разхожда“ Виктор през събитията от последните четиринайсет часа.
Кенеди се приближи до стъклото.
— Сър, мисля, че трябва да изслушате мнението на Томас.
Стансфийлд погледна към нея и кимна. Доктор Люис се присъедини към тях до стъклото и попита:
— Четете ли всичките ми доклади?
— Повечето.
За педантичен човек като заместник-директора това означаваше, че или докладите не са били чак толкова важни за него, или е бил затрупан с друга работа и не е имал време.
— Прочетохте ли последните ми доклади за Виктор?
— Не. — Стансфийлд продължи да гледа внимателно лицето на Виктор и да слуша гласа му през високоговорителите на тавана.
— Брамбъл или Виктор, както го наричат повечето, в последно време стана много труден за контролиране.
— Повечето хора в този екип са трудни за контролиране — отвърна Стансфийлд. — Но както и да е, продължи.
— Той не е много харесван.
— От Мич ли?
— От него и почти от всички останали.
— Не е вярно. Стан и Виктор се погаждат доста добре.
— Защото Виктор е неговото обучено вярно куче — намеси се Кенеди.
— А Стан би казал същото за теб и Мич.
— Виктор и Мич са много различни по характер. — Тя се обърна към Люис: — Обясни му.
Психологът кимна.
— В последния ми доклад аз съм посочил няколко основни повода за тревога за Виктор. Забелязах у него недоволство и омраза, които минават границите на нормалното. А също така склонност у него да нарушава и погазва правата на другите. Той е склонен към измами и коварство, с лекота лъже колегите си, особено ако е в негов личен интерес. Изключително раздразнителен и агресивен е, налита да се бие и при най-малкия повод. Проявява груба небрежност към безопасността на другите, често си прави дебелашки шеги с колегите си, които само той намира за смешни. Не прояви никаква милост, когато се нахвърли върху един от новобранците… Всъщност дори мисля, че изпитва перверзно удоволствие да причинява болка на другите.
Стансфийлд замислено забарабани по плота пред стъклото.
— Току-що ми описа голяма част от мъжете, с които съм работил през кариерата си.
Люис се покашля.
— На повърхността може да изглежда така и вие несъмнено сте работили с не един и двама сурови мъже, които споделят едно или две от тези качества. Стан сигурно е на първо място сред тях. Но искам да ви уверя, че съществуват няколко признака, които очертават наличието на социопатична личностна аномалия, а при Виктор те всичките са налице.
Стансфийлд се обърна към доктора:
— Колко признака има при Стан?