— Три… може би четири.
— А аз колко имам?
— Само един — Люис се усмихна, — но ми е необходимо повече време, за да ви изследвам… Обаче за вас нямам притеснения. По принцип е необходимо да има най-малко четири от тези признаци, за да бъде определен някой като душевноболен.
— А Мич? При него колко са?
— Само един или два.
— Тази твоя оценка… доколко е сериозна?
— Много сериозна.
— И си убеден, че ако аз доведа друг специалист за допълнително мнение, той ще стигне до същото заключение?
— Сто процента.
— Този проблем може ли да бъде решен с лечение?
Люис поклати глава.
— Ще изисква доста време и усилия, а и пациентът трябва да го желае.
Стансфийлд погледна отново през стъклото и попита:
— Според теб Виктор ще поиска ли да се подложи на лечение?
— Не.
— На Стан това няма да му хареса.
— Няма. Но той е сляп за сериозността на проблема. Говорим за нещо много по-важно от Стан и за това кого харесва и кого не харесва той. Всичко съм включил в доклада си. Хората като Виктор са изключително избухливи. Обикновено свършват в затвора или остават без средства за препитание, или и двете едновременно.
Стансфийлд отстъпи от стъклото.
— Ние тук не държим на работа благородни девици. И двамата го знаете. Във ФБР е пълно с благородни девици. На нас ни трябват момчета, които са готови да престъпят правилата… да вършат неща, които на вашия средностатистически индивид и през ум не биха му минали.
Люис кимна.
— А вие сте ме взели на работа да държа под око кадрите… да следя момчетата, които взимаме при нас, да знаят кога и кои граници могат да прекрачат. Казвам ви, Виктор би прекрачил всякакви граници, стига това да му помогне да постигне своето.
— Знаете ли, че снощи се обадих на Стан и му наредих да изтегли Виктор и екипа му?
Люис кимна.
— Виктор твърди, че тъкмо са се канели да си тръгнат от мястото, когато Рап им е изпратил примамка.
— Информиран съм за това.
— Вярваш ли на Виктор?
Люис внимателно подбра думите си.
— Не мога да съм напълно сигурен в нито една дума, която казва Виктор.
— Нещо друго?
— Едно е да го използваш за обучението на новобранци във „Фермата“, като го караш да се държи грубо с тях… но да го пуснеш свободно в Париж… — Люис поклати глава. — Идеята не е никак добра.
— И защо не ми го каза по-рано?
— Почти всичко съм изложил в моя доклад.
Стансфийлд обърна студените си сиви и пресметливи очи към психолога:
— Аз получавам доста доклади. Защо не дойде лично при мен?
Люис въздъхна.
— Когато той е бил вербуван, аз още не работех тук. Но през последната година притесненията ми за него се засилиха. А трябва да се съобразявам и със Стан.
— Какво за него?
— Двамата сте много лоялни един към друг.
— С него имаме обща история, Том, но аз много добре познавам слабостите на Стан.
— Разрешете да бъда откровен до болка, сър.
У лекаря отново заговори командосът зелена барета и Стансфийлд съзнаваше, че щом Люис иска такова разрешение, значи ще бъде извънредно критичен към него. Но той не се боеше от истината.
— Разрешавам.
— Вие имате пристрастие към Стан, което вреди на преценката ви. Многократно с Айрини сме се опитвали да насочим вниманието ви върху някои проблеми с него, но вие винаги само махвате пренебрежително с ръка. Разбирам, че този човек има забележителна кариера и без съмнение е полезен в определено отношение, но се боя, че като му е било възложено да вербува и обучава курсанти, е допусната огромна грешка. И Виктор е красноречиво доказателство за това. Този човек е трябвало да отпадне при селекцията още преди години.
Отново вперил поглед през еднопосочното стъкло, Стансфийлд попита:
— И какво ми препоръчваш?
— Колкото се може по-скоро да кажете на Виктор да си събира багажа.
— А ако той не иска да напуска?
Синеокият психиатър, бивша зелена барета, се поколеба за секунда и отговори:
— Тогава ще трябва да го ликвидирате.
Стансфийлд не очакваше нещата да придобият толкова сериозен обрат. Той познаваше Люис като мъдър човек, който беше много прецизен в препоръките си. За първи път от три години той предлагаше подобна мярка. Заместник-директорът нямаше илюзии за поста, който заемаше. Беше убивал преди и беше заповядвал на други да убиват. Това беше част от работата му.