— Ще взема под внимание всичките ти съображения и препоръки. — Той се отдалечи от огледалото, но се спря отново и погледна Люис. — А със Стан какво да правя?
Люис имаше доста категорично мнение по въпроса, но не беше толкова наивен, че да го предложи на Стансфийлд.
— Вие го познавате по-добре от нас, сър. Мисля, че и сам ще намерите подходящо решение.
Стансфийлд се усмихна хладно.
— Ти си умен човек, Том. Благодаря ти за откровеността.
Четирийсет и трета глава
Джим Талмидж беше приготвил оборудването си в стаята за наблюдение, откъдето можеше да следи Брамбъл с помощта на камери и сензори, прикрепени към различни части на тялото на разпитвания. Цялата тази техника беше предназначена да измерва кръвното налягане, пулса, проводимостта на кожата и дишането. Талмидж можеше да излъже полиграфа, както и Хърли. Знаеше го, защото се бяха упражнявали един на друг. Тъй като през по-голямата част от кариерата си и двамата бяха действали в страни с индианско население, подобно умение беше необходимо, в случай че ги отвлекат от чужда разузнавателна служба или още по-лошо, от терористична организация. От способността му да измами детектора на лъжата можеше да зависи дали ще живее, или ще умре.
Стансфийлд се приближи до Талмидж.
— Как върви?
Той поклати глава:
— Не е добре.
— Лъже ли?
— Не съм сигурен… в това е проблемът.
— Уклончиви отговори ли дава?
— Да, но не е само това. Мисля, че разполага с достатъчно знание, за да излъже машината. И Стан изобщо не ми помага.
— Как така?
— Преди съм го виждал много по-строг и суров от сега. Сега в повечето случаи мога да отгатна какъв ще е следващият му въпрос. Трябва да накараш разпитвания да си мисли за едно, да го насочиш в определена посока, после да го шокираш, като му отправиш обвинение. Трябва да се опиташ да го изкараш от равновесие и да наблюдаваш каква ще е реакцията му.
— И Стан не го прави.
— Не. Оставя този тип да си разказва неговата история. От време на време се връща назад и го кара да конкретизира нещо.
Стансфийлд не беше новак с полиграфите. Самият той вече не помнеше колко пъти беше тестван с детектор на лъжата. Хиляди пъти беше заповядал да бъдат тествани други. Съществуваха много и най-различни техники. Талмидж му беше описал само една от тях, която те наричаха „да подадеш на разпитвания въже, за да се обеси сам“.
— Това не е необичайно.
Талмидж поклати глава и се намръщи.
— Някои хора го правят така, но аз многократно съм работил със Стан и знам, че това не е неговият стил. Той е като уличен боец. Нищо не е забранено за постигане на целта. Веднъж започне ли, той влиза в атака и продължава да напада, докато не смачка психически разпитвания до такава степен, че онзи вече не посмява да го излъже.
Шефът обмисли ситуацията и го попита:
— Да го изтегля ли?
Талмидж се почувства неловко.
— Ти решаваш, шефе. Но ако някой ще го критикува, по-добре да си ти. Нямам желание да ми отхапе главата.
— Разбрах. — Стансфийлд не го показа, но остана крайно недоволен, че беше позволил на Хърли да създаде среда, в която всички се бояха да изразяват открито мнението си. Обърна се към Кенеди и Люис и им каза: — Защо не отидете да проверите гласовата поща? Трябва да си кажа две приказки със Стан насаме. — Той потупа Талмидж по рамото. — Кажи му да излезе да си почине.
Талмидж се наведе към конзолата и натисна бутона на микрофона:
— Момчета, да направим почивка. Виктор, да ти донесем ли нещо за ядене или за пиене?
Виктор поиска черно кафе.
Специалистът погледна през стъклото към недодялания Брамбъл.
— Знаеш, че не можем да ти дадем кафе.
— Добре тогава. Донесете ми вода.
Хърли излезе от стаята за разпити и отиде при Стансфийлд и Талмидж.
— Мисля, че вървим добре — каза той на специалиста. — Какво показват уредите?
— Скапана работа.
Преди Хърли да каже нещо, се намеси Стансфийлд:
— Ще ми кажеш ли какво точно правиш?
— Как така какво правя? Опитвам се да измъкна истината от него.
— Не мисля. — Стансфийлд остана спокоен, без да издава емоциите си.