Хърли направи кисела и сърдита физиономия.
— Виж, това не е първото ми родео. Аз не си пъхам носа в делата, които се вършат високо на седмия етаж в Лангли. Остави ме спокойно да си върша работата, както аз те оставям да си вършиш твоята.
— Да те оставя? — В тона на заместник-директора се прокрадна гняв. — Нещо си се объркал, Станли. Аз съм твой началник и съм по-висшестоящ от теб. Аз съм този, който ти дава заповеди. Не просто те оставям да си вършиш работата. Мое задължение е да те ръководя и контролирам. И никой не те пита какво ти ме оставяш да правя и какво не. Ти си мой подчинен. Наясно ли си с това?
— Не разбирам какъв е проблемът? Две години те предупреждавам, че Рап ще ни излезе през носа, а сега всички сте ядосани на мен. Не мога така. Виктор казва истината. Очевидно е. По-добре се събудете и го проумейте.
— Не сме убедени, че Виктор казва истината, защото ти си толкова мек с него, че Джим не може нищо да прецени по показанията на датчиците.
— Ти пък какво разбираш от разпити?
Стансфийлд го изгледа сурово и след кратко мълчание отговори:
— Ето какво ще направим сега, Стан. Ти ще излезеш навън да подишаш малко чист въздух, да изпушиш една цигара и искам добре да помислиш върху следния въпрос. Ти наистина ли си прав, всички други грешат, и ти знаеш всичко. Или ще осъзнаеш, че си се превърнал в нетърпим задник и досадник, с когото вече никой не иска да работи.
Хърли предизвикателно вдигна брадичката си.
— Знаеш, че не обичам тия глупости.
— Бъркаш отново. На нас ни е писнало от твоите глупости. Писнало ни е от киселия ти характер. Не забравяй, че аз съм ти шеф. Ако сега излезеш навън и след петнайсет или трийсет минути още смяташ, че ние всички сме идиоти, а ти си единственият умник, тогава по-добре излез през вратата на това посолство и повече никога не се връщай. Не ме интересува къде ще ходиш, стига да е по-далеч от Вирджиния. Но ако все пак дебелата ти глава успее да проумее, че ти не знаеш всичко и не си най-големият умник, ако решиш да спреш да дразниш хората, тогава се върни, за да проведем сериозен разпит.
Хърли познаваше Стансфийлд от близо трийсет години. Никога досега не беше виждал приятеля си толкова ядосан и това го обезпокои. Отстъпи крачка назад и рязко изрече:
— Извинявай, нервите ми са малко опънати.
Стансфийлд кимна.
— Качи се горе, излез. Прочисти си мозъка и вземи решение.
Хърли излезе посърнал и унил, но на заместник-директора това не му направи никакво впечатление. Той погледна през стъклото към Чет Брамбъл и си припомни досието на този човек. Стансфийлд го беше чел преди години, но още помнеше всичко. Голяма част от изводите на Люис вече бяха отразени в досието.
Брамбъл имаше сериозни проблеми с подчинението и дисциплината. Именно заради това в крайна сметка го бяха изритали от армията. Стансфийлд беше на мнение, че хора с висок морал и уравновесен характер никога не биха се съгласили да вършат неща, за които беше предназначен неговият екип. Затова беше склонен да си затваря очите пред някои човешки слабости. Сега обаче изпита тревога, че твърде много е занижил летвата или че е дал твърде много свобода на Хърли. Така или иначе, цялата отговорност и вина лежаха на неговите плещи.
Люис и Кенеди бяха добри хора, с чувство за обективна преценка и умееха да контролират емоциите си. Брамбъл беше пълната им противоположност. Беше скандалджия като Хърли. От онзи тип мъже, на които можеш да възложиш най-мръсните задачи. Действията невинаги бяха много приятни, но крайният резултат беше налице. Рап, от друга страна, беше премерен и прецизен във всичко. Всичките ликвидации, извършени от него до момента, бяха съпроводени с минимални странични щети.
Стансфийлд продължаваше да размишлява, сравнявайки Рап и Брамбъл, когато Кенеди се втурна развълнувана в стаята.
— Сър, трябва да чуете това. — Тя извади телефон, защитен срещу подслушване, и набра някакъв дълъг номер. — Току-що получих съобщение на гласовата си поща. — Тя му подаде телефона. — От Мич е.
Стансфийлд грабна телефона и се заслуша:
— Трябва да се срещнем. Накрая реших, че мога да ти се доверя. Не вярвай на нищо, което казва Виктор. Снощи изпратих вместо мен друг човек. Исках да видя как ще реагирате. Изобщо не предполагах, че реакцията ще е толкова крайна. Мислех, че най-много ще го понатупате. Без никакъв повод Виктор го застреля, после стори същото с хората от екипа си. Двама местни се показаха отнякъде и той стреля и по тях. Предполагам, че е прехвърлил вината за всичко на мен. Неговата дума срещу моята… само че има един проблем. Аз имам свидетел. Някой, когото твоят шеф познава и на когото ще повярва. Искам да дойдеш при мен, но сама. Остави ми номер на мобилен телефон, на който мога да те намеря, и накарай шефа да ме изслуша. И това е единственото ми предложение, друго няма да има. Ако видя Стан или Виктор наблизо, спирам всякакви преговори и ако някой след това се опита да ме търси, ще пострадат доста хора.