— Репортерът и операторът — отвърна Стансфийлд.
— Да, същите.
Стансфийлд го изгледа намръщено.
— Не ми се струват много подходящи за тази работа.
— Дълго е за разказване, но сега нямаме време. Накарах ги да поразпитат техните контакти в полицията. Освен това Виктор и екипът му бяха работили цял ден без почивка, затова им казах да седнат в микробуса и да сменят момчетата за няколко часа.
Според Стансфийлд това изобщо не беше умно, но той заподозря нещо друго, много по-дълбоко, което Хърли криеше от него.
— Цяла сутрин бях тук долу и когато се качих горе, телефонът ми зазвъня като полудял. Бърнстайн ми беше оставил четири съобщения и аз му се обадих. Каза, че когато снощи са отишли да сменят момчетата, били простреляни двама души. Изглежда са били от ДЖСЕ. Единият е убит, другият — ранен. Каза ми, че когато се появили, някакъв мъж оказвал първа помощ на единия. Накарах го да ми го опише. Каза, че бил на около двайсет и пет години, с гъста черна коса и е абсолютно сигурен, че е бил французин.
— Защо е сигурен? — попита Кенеди.
— Каза, че говорел френски като местен. Започнал да дава команди на Бърнстайн и Джоунс. Казал им да изчакат до ранения агент, докато той доведе помощ.
— И? — попита Стансфийлд.
— Така и не се върнал. Бърнстайн, който е бил на почти толкова войни, колкото и аз, каза, че този мистериозен тип използвал прахообразен коагулант и превръзки от военна аптечка, за да спре кървенето от раната.
— Мислиш, че е бил Рап ли? — попита Кенеди.
Хърли наведе очи и поклати глава.
— Не разбирам какво става. По описанието ми прилича на него, но защо, по дяволите, ще стреля по агент от ДЖСЕ, а после ще го превързва?
Кенеди и Стансфийлд се спогледаха.
— Защото не той е стрелял по агентите — отговори Стансфийлд. — Някой друг го е направил.
Всички погледи мигом се насочиха към човека, който седеше в стаята за разпити. Настъпи дълго мълчание, накрая Стансфийлд каза:
— Айрини, със Стан трябва да останем насаме. Ще те настигна горе. Джим и Том, не се отдалечавайте много. Няма да се бавя. — Щом те излязоха, той се обърна към Хърли с думите: — Искам да ми отговориш честно и откровено.
Стан кимна.
— Искам да ме погледнеш в очите и да се закълнеш, че няма да ме излъжеш.
Стан мразеше подобни неща.
— Добре — отвърна и погледна стария си приятел в очите. — Няма да те лъжа. Питай.
— Спомняш ли си, когато съставихме списъка с мишените?
— Да.
— И ги запомнихме наизуст, после аз пуснах листа в машината за унищожаване на документи и прибрах остатъците в торбата за изгаряне.
— Да.
По леко изнервеното поведение на Хърли и въртенето му Стансфийлд вече се досещаше, че има нещо. За непознатите или противниците Хърли беше първокласен лъжец и изпечен мошеник, но за най-близките си приятели беше като разтворена книга.
— Когато се върна във „Фермата“, случайно да си възстановявал списъка?
— Какво имаш предвид? — Хърли отстъпи крачка назад и скръсти ръце.
— Отново си написал имената на хартия.
Хърли въздъхна.
— Виж, аз не мога да се похваля с мозък компютър като твоя. Моята сила е в съвсем друга област.
— Колко копия направи?
— Едно… но беше повече като папка с досиета. Трябваше да следя всяка информация за тези типове. Да разбера къде са им слабостите, какви са им намеренията, къде ще са следващата седмица, по-следващата.
Стансфийлд почувства едновременно облекчение и гняв.
— И доколкото те познавам, сигурно си държал тази папка в незаключено чекмедже, а не в сейф?
— Виж, никой не може да припари и на километър от „Фермата“ без моето знание. Това място е обезопасено като Форт Нокс.
— А според теб как Фурние се е добрал до списъка?
— Нямам представа.
— Със сигурност не съм му казвал нито аз, нито Айрини. — Стансфийлд се обърна и погледна през стъклото. — Ами той? Нали има достъп?
— Рап също.
— Наистина ли вярваш, че Мич ще даде списъка, за да може после да попадне в капана и да го прострелят? Не ставай смешен.
— Не знам. — Стан определено беше объркан. — Не мога да разбера какво е станало.
— Защото не искаш да приемеш истината.