— И каква е истината?
— Че грешиш не само за Рап, но и за него.
Хърли се вгледа замислено във Виктор. Потърка наболата си брада и каза:
— Бърнстайн и Джоунс идват насам. Ще им покажа снимка на Рап и ако те потвърдят, че е бил той, на Виктор ще му се стъжни животът. Ще има доста да обяснява защо Рап първо стреля по агентите, а после се захваща да ги спасява.
— И в същото време рискува да го видят.
— Мътните да го вземат! — изръмжа Хърли. Никак не му харесваше как се развиват събитията.
— Казах на Джим да заключи етажа. Виктор ще бъде третиран като потенциален враг, докато не наредя друго. Не мога да поверя разпита на друг освен на теб. Разбираш ли ме?
— Да, боиш се да не счупи врата на някой бюрократ.
— Именно. Той е твое създание. Мислиш ли, че ще можеш да го обуздаеш?
Хърли кимна.
— Ако се окаже, че през цялото време ни е лъгал, лично ще му извия врата.
Четирийсет и четвърта глава
Рап мразеше подобни срещи. Дори когато имаше на своя страна ресурсите на ЦРУ, винаги имаше най-малко едно неизвестно, винаги съществуваше възможност някой да не удържи на дадената дума и да го убие. След дълго и мъчително колебание най-накрая беше склонил да се довери на Кенеди, а сега към уравнението се добавяше и Стансфийлд. Първоначално, когато тя му каза, че и Стансфийлд ще дойде, той отказа. Стансфийлд имаше бодигардове и бог знае колко французи го следяха. Айрини му отговори, че трябвало много спешно да се срещнат, защото възникнала непредвидена ситуация. Рап въпреки това не искаше да се съгласи и мислеше да отмени срещата, но Грета го уговори да склони.
„Познавам го още от малка — каза тя. — Той е един от най-близките приятели на дядо ми. Ако има човек, на когото да имам пълно доверие, това е той.“
В момента обикаляха с колата на Грета от един телефонен автомат на друг, прекарвайки Кенеди по сложен и заплетен маршрут, за да са сигурни, че не я следят или пък тя няма да дойде с конвой от коли, пълни с тежковъоръжени мъже. Рап беше накарал Кенеди да му опише колата, с която щеше да дойде, и през последните трийсет минути тя мина на десетина метра от мястото, на което се намираше той. Не можеше да види кой пътува отзад и логично нямаше как да знае дали някой не се крие в багажника, но беше извън съмнение, че на предната седалка седеше Томас Стансфийлд.
След като в продължение на час ги караха да обикалят из целия град, той беше готов за срещата. Беше си купил два много скъпи мобилни телефона, които пазеше специално за случая. Предпоследната точка по маршрута беше място, където и той, и Кенеди бяха ходили заедно. Това беше лобното място на ирландския драматург Самюел Бекет, на несправедливо обвинения френски армейски офицер Алфред Драйфус и на много други известни люде. Кенеди беше прочела няколко книги за нечестния и пристрастен съдебен процес срещу Драйфус и за последвалия скандал в национален мащаб. Рап не знаеше нищо за аферата „Драйфус“, както беше станал известен скандалът, но предишната зима двамата бяха стояли около половин час до гроба на този човек, докато Кенеди му разказваше за трагедията и за националната криза, настъпила след скалъпеното обвинение и присъдата срещу Драйфус.
Рап се обади от телефонния автомат на мобилния й:
— Вече сме близо. Спомняш ли си офицера от френската армия, когото навестихме преди десет месеца?
— Евреина ли?
— Същия. Тръгни натам и чакай следващото ми обаждане. — Затвори и се върна в колата. Седна зад волана и каза на Грета: — Още не е късно да се откажеш.
Тя изобщо не го погледна, само отвърна:
— Млъкни. Казах ти да престанеш да ми повтаряш все едно и също. Томас Стансфийлд никога не би ми причинил нещо лошо.
— Не от него се притеснявам, а от Хърли и оня тип, когото видяхме снощи. Не бих искал да съм близо до тях.
— Трудно ми е да повярвам, че Стан е толкова лош, както твърдиш. Той винаги е бил мил с мен.
— Сигурно харесва блондинките, защото с мен винаги се е държал като голям гадняр.
Рап кара още няколко минути, маневрирайки из тесните улици. Паркира на една пресечка от мястото на срещата и двамата с Грета слязоха от колата. Той я целуна и попита:
— Пистолетът ти в теб ли е?
— Да.
— Не се колебай да го използваш, ако се наложи.
— Прекалено много се тревожиш. — Тя също го целуна и тръгна напред.
Рап я съпроводи с поглед, докато се отдалечи, след което се насочи към поредния телефонен автомат. Беше изчислил колко време ще е необходимо на Кенеди да се придвижи от гробището до крайното място на срещата. Звънна й на телефона и остана да чака с отворена слушалка, диктувайки й къде да завие. Накрая й каза да паркира и да слезе от колата.