— На трийсетина метра пред теб, отдясно има малка уличка. Тръгни по нея и спри пред четвъртата врата от лявата ти страна. — Рап окачи слушалката на автомата и извади първия си мобилен телефон. Погледна часовника си и заобиколи по улицата в срещуположна посока. Трийсет секунди по-късно набра по мобилния номера на Кенеди. Тя вдигна на второто позвъняване.
— Пред вратата сме.
— Добре. Отключено е. Ето какво искам да направите. — Рап й обясни следващия й ход, който беше доста лесен.
— Разбрах те — отвърна тя, след като изпълни инструкциите му. — В момента съм на втория етаж. Сега какво следва?
— Тръгни по коридора. Последната врата отдясно, отключена е. — Рап влезе в уличката от другия край и продължи до задния вход на сградата. Провери за последно да не го следи някой и влезе в сградата. Тихо започна да се качва по стълбите.
— Пред вратата съм. Да влезем ли?
— Казах, че е отключено. Почукайте два пъти и влезте. И ако някой от вас носи оръжие, по-добре да не го вади, защото ще му пръсна мозъка. — Той се спря по средата на втората част от стълбите, надигна се и надникна над пода на горния етаж. Зърна Кенеди и Стансфийлд. Никой от тях не държеше в ръката си пистолет. Първо влезе Стансфийлд, после Кенеди.
— Тръгнете към хола и оттам завийте наляво — изкомандва Рап. — Приближете се до прозореца, включете телефона на високоговорител и кажете какво виждате.
След няколко секунди Кенеди отвърна:
— Много добре знаеш какво виждам.
Рап бързо се придвижи към коридора.
— И двамата стоите на мястото, на което стоях аз снощи. — Мич стигна до вратата, но я подмина, за да провери предното стълбище. Беше чисто. — Нямах вяра на Стан, затова намерих един човек, който прилича на мен и го изпратих да вземе нещо от апартамента… исках да видя колко груб ще е Стан с него. С очите си видях как онзи негодник Виктор слезе от микробуса, скри се до външното стълбище пред входа на сградата и когато невинният човечец излезе от сградата, той се промъкна зад него и го застреля в тила от упор. Мислеше си, че убива мен.
Рап бавно завъртя дръжката на вратата и тихо влезе в апартамента на Боб и Тиби Макмахон. Също толкова безшумно затвори след себе си и заключи. Тихо тръгна с готов за стрелба пистолет и зави по коридора. Кенеди и Стансфийлд стояха точно там, където очакваше. Рап натисна бутона за прекъсване на разговора, пъхна го в джоба си и каза:
— Това, което искам да знам, е кой му е дал заповед да убива?
Кенеди се стресна, подскочи и изпусна телефона си. Стансфийлд обаче дори не трепна. Двамата се обърнаха към професионалния убиец, който беше създаден и с тяхна помощ. Стансфийлд погледна към насочения пистолет в ръката на Рап и каза:
— Предполагам, че няма да се съгласиш да го свалиш.
— Не и докато не ми дадете обяснение.
— Какво точно искаш да знаеш?
— Кой нареди да ме убият?
— Никой от нас двамата не е заповядвал да бъдеш убит. Виктор е действал по собствена инициатива.
— И искате от мен да повярвам в това?
— Има и нещо друго. Наскоро разбрахме, че някой от нашите е предавал информация на ДЖСЕ.
— Каква информация?
— Списъка с мишените. Кои сме определили за ликвидиране и в каква последователност.
Рап се замисли.
— Значи те са знаели, че Тарек е в списъка?
— Вероятно.
— Това обяснява много неща.
Стансфийлд беше готов да му даде и още информация, но първо Рап трябваше да отговори на няколко въпроса.
— Виктор твърди, че снощи ти си нападнал от засада него и хората му. Убил си Макгуърк и Борнман, а той едва се е спасил. Твърди, че не знаел нищо за агентите от ДЖСЕ. Че навярно ти си ги застрелял, докато си бягал от мястото.
Рап поклати глава.
— Виктор не е много умен. Корав е и е брутален, но не е умен.
— Какво искаш да кажеш? — попита го Кенеди.
Мич пристъпи напред.
— Обърнете се към прозореца. — Рап застана зад тях. Долу, на срещуположния тротоар още имаше следи от обозначения, направени от криминалистите, извършили огледа на местопрестъплението. — От другата страна на улицата, ето там, на около петдесет метра, до онова червено БМВ. Там беше паркиран микробусът снощи. Ако исках да им направя засада, нямаше ли да избера по-близко до микробуса място да ги нападна?