— Нали ти казах вече — Борнман изпадна от микробуса. Нямаше какво да направя в тази ситуация.
Хърли не обърна внимание на думите му, само продължи:
— Тези двама свидетели разпознаха и идентифицираха Рап.
— Ето на, виждаш ли? Значи имаме доказателство, че е бил на мястото.
— Познай какво е правил, когато те са се приближили към него.
— Не знам… опитал се е да избяга?
— Не… така би постъпил ти. Ти си този, който е избягал.
Виктор се наведе над масата.
— Ако беше на мое място, ти щеше да постъпиш по същия начин.
— Ти не може да знаеш какво бих направил аз, затова по-добре си затвори шибаната уста, преди да съм ти я разбил. А сега да се върнем на темата. Какво според теб Рап е правил, когато двамата са го видели?
Виктор отново се отпусна назад и предизвикателно скръсти ръце.
— Не знам.
— Оказвал е първа помощ на единия от агентите. Първият от агентите е бил улучен в лицето, другият — в гърдите. Тези двама свидетели са хора, с които работя вече почти двайсет години. Те казват, че Рап е превързвал агента с раната на гърдите.
Виктор сви рамене, за да омаловажи този факт.
— Кажи ми защо, по дяволите, Рап ще стреля по някого, а после ще се втурне да го спасява.
— Не знам. Той е пълна откачалка и когато го хванем, ще можем да го попитаме. Но това — Виктор многозначително вдигна ръце — са пълни глупости и ти го знаеш.
Един от телефоните в наблюдателната стая иззвъня и Ридли го вдигна. В продължение на половин минута слуша човека от другата страна на линията и отговори в слушалката:
— Браво на вас. Стойте плътно до него. Ще ви се обадя, когато тръгнем. — Ридли затвори и ухилен погледна към Стансфийлд. — Уолдвогъл е готов. Сега имаме звук и по датчика ще знаем къде се намира. Познай кой е взел Кук от летището.
Стансфийлд беше твърде съсредоточен върху Виктор, за да превключи толкова бързо.
— Нямам представа.
— Пол Фурние.
— Напоследък доста често чувам това име.
— Според Уолдвогъл първо ще се отбият за обяд, после ще имат среща. Фурние казал, цитирам: „Че те много искат да се срещнат с теб, но очакват да им дадеш и останалата част от списъка, както и името на убиеца“.
— Кук какво е отговорил?
— Че не са били толкова път само за един обяд.
Стансфийлд се обърна отново към стъклото, потупа Талмидж по рамото и му каза:
— Кажи на Стан да си почине. Искам да говоря с него.
Рап се приближи до Стансфийлд и му прошепна:
— Дайте ми пет минути с него. Аз съм последният, когото очаква да види тук.
Стансфийлд още не беше взел решение дали да удовлетвори молбата, когато Хърли влезе в стаята с физиономия, сякаш искаше да удари някого с юмрук по лицето. И замръзна на място, когато видя Рап, застанал до шефа му.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Спокойно — предупреди го Стансфийлд. — Неговата версия съвпада. Той не е проблем. Проблемът е в онзи там. — Той кимна към Виктор, който леко беше посърнал и поизгубил спокойствие, умувайки над положението, в което се беше озовал. — Ела тук — нареди Стансфийлд на Хърли.
Двамата застанаха в ъгъла и шефът му разказа всичко, което беше разбрал през последните часове.
— Грета? — по едно време се обади шокиран Хърли.
Стансфийлд му направи знак да мълчи и доразказа историята. После двамата отново дойдоха в средата на стаята.
— Том, Мич иска да влезе вътре и да зададе на Виктор няколко въпроса — каза Стансфийлд на доктор Люис. — Нямам много време за мислене. Изглежда, нашият заместник-директор в момента се кани да извърши измяна, а аз се нуждая от доказателства.
— Ще можеш ли да сдържиш нервите си? — Люис попита Рап.
Мич се намръщи.
— Съмнявам се, че ако съм спокоен и тих, ще постигнем нещо. Видях с очите си как този идиот снощи уби четирима души. И никой от тях не беше терорист. Двама от тях вие познавахте отдавна. Той е отрепка… бясно куче. Трябваше да го отървете от нещастния му живот още преди много години. Сега не е моментът да се държим възпитано.
Последният човек, от когото Рап очакваше да го подкрепи, беше Хърли:
— Той е прав. Виктор си мисли, че ни е надхитрил. Най-добрият начин да го извадим от равновесие е да пратим Рап при него.