— Един милион долара и още един милион в сметка в швейцарска банка — каза Макс. — Сега искам информацията, която ми обещахте.
Кук се усмихна и извади от сакото си сгънат плик.
— Името му е Мич Рап. Вътре има негова фотография, известни адреси. Майка му е неизлечимо болна и не й остава много да живее, но има брат, който може да бъде използван за натиск над него.
Четирийсет и осма глава
Рап и Хърли бяха паркирали на четири пресечки от хотел „Балзак“. Хърли седеше зад волана, а Мич — на седалката до него. Рап много пъти беше ставал свидетел на споровете между Хърли и Кенеди, но никога досега не ги беше виждал така открито да повишават тон на Стансфийлд. И по-странното беше, че за първи път бяха на едно мнение. Шефът искаше да дойде с тях в хотел „Балзак“, но Хърли заплаши да си подаде оставката, ако шефът му само си подаде носа извън комплекса на посолството. Предстоеше им да извършат обикновено наблюдение, но не беше изключено да се стигне до нещо много по-сложно и опасно. Стансфийлд не можеше да рискува живота си така лекомислено. Достатъчно лошо беше, че проклетият заместник-директор на Централното разузнаване предаваше страната си. Сега само оставаше и заместник-директорът по операциите да бъде арестуван от полицията. Стансфийлд накрая отстъпи и разреши Рап и Хърли да тръгнат без него.
Двамата бяха облечени в костюми с вратовръзки. Рап носеше в себе си нов паспорт и кредитна карта, както и служебното удостоверение и пистолета, които беше взел от ранения агент от ДЖСЕ. Също така си беше сложил сини контактни лещи и фалшива брадичка катинарче, за да наподоби външния вид на агента. Ако някой се вгледаше внимателно, щеше да установи, че Рап не е човекът от снимката в служебното удостоверение. Но той нямаше да даде на никого възможност да се вгледа по-внимателно.
Ридли и хората му бяха на три пресечки оттук, от другата страна на хотела, в микробус, оборудван за наблюдение. Рап и Хърли получаваха в реално време информация от устройствата, поставени върху Кук. Планът беше да запишат всяка негова дума, да го оставят да им даде доказателство за вината си и да го хванат, когато слиза от колата пред входа на неговия хотел.
Кук и Фурние проведоха дълъг обяд, което позволи на Рап и Хърли да застанат на позиция навреме, когато двамата пристигнаха в хотел „Балзак“. Те чуха разговора пред ресторанта и сега подслушваха как Кук се запознава с обитателя на хотелския апартамент. Рап слушаше спокойно, докато не чу името си. Двамата с Хърли се спогледаха, докато в това време Кук казваше: „Следвал е в Университета в Сиракюз и е бил вербуван от Айрини Кенеди. Тя е много близка сътрудничка на Томас Стансфийлд и чрез нея също може да се упражни натиск върху него…“.
— Кучият му син! — изкрещя Хърли.
Рап вече мислеше с няколко хода напред. Представи си всеки от хората в стаята. Кук беше предател, Фурние беше подла змия. Благодарение на информацията и имената, предоставени от монсиньор Де Фльори, Кенеди беше открила самоличността на другите двама. Самир Фади беше командир на средно ниво в Ислямски Джихад и най-вероятно той беше типът, ранил Рап в рамото. Вторият беше от доста по-висок ранг. Макс Вега, заможен испански бизнесмен, чийто баща саудитец беше известен с радикалните си възгледи. През последните години Вега се беше превърнал в основен спонсор на различни радикални ислямистки групировки. Рап знаеше за него, защото неговото име беше следващо в списъка с лицата за ликвидация.
Рап не се колеба да вземе решението. Той посегна към вратата и в същото време каза:
— Стан, застреляй ме, ако искаш, но аз отивам там. И да не ме убиеш, аз ще съм мъртъв, ако не очистя всички в онази стая до един.
Хърли не помръдна, нито отговори нещо в продължение на цяла вечност. Накрая превключи колата на скорост.
— Хотелът има страничен вход за персонала и за камиони с доставки — каза той. — Намира се откъм улица „Лорд Байрон“.
— Знам къде е.
— Вляво има стълбище. Те са на последния етаж. Предлагам ти да оставиш парите. Така ще изглежда по-грубо.
— Добра идея.
Двайсет секунди по-късно колата мина покрай предния вход. Пет секунди след това Хърли спря пред страничния.
Рап слезе от колата и преди да тръгне, каза:
— Благодаря ти, Стан, наистина оценявам това, което направи.
— Няма проблем. Само се пази и не оставяй пръстови отпечатъци.
— Никога не оставям.