— И за твое сведение, планът на Томас не ми хареса още от самото начало. Работата ни е да убиваме тези задници, не да ги вербуваме като двойни агенти.
— Не споря за това.
— Ще те чакам малко по-нататък, на улицата. — Той посочи през предното стъкло. — Имаш пет минути. Хайде, тръгвай.
Рап затвори вратата и изтича към тротоара. Входът за персонала представляваше малка врата, водеща към вътрешен гараж. Не беше заключено. Той извади удостоверението от ДЖСЕ и влезе.
Един сервитьор само го погледна бегло, докато минаваше. Рап се усмихна, разтвори удостоверението и каза, че е от полицията.
Стълбището се намираше точно там, където му описа Хърли. Рап се заизкачва бързо нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Когато стигна до последния етаж, сърцето му биеше учестено, но той знаеше, че ще може да си възвърне нормалния пулс до няколко секунди. Спря се точно до вратата на пожарния изход и няколко пъти вдиша и издиша дълбоко. После отвори вратата с крак, за да не остави отпечатъци, и се озова на етажа. Там, в другия край на коридора, стоеше Омар, с целия му внушителен ръст от метър и деветдесет и пет. Навярно тежеше поне сто и петдесет килограма. Рап тръгна право към него. По пътя си изрече няколко извинения на френски и точно както се надяваше, Омар се насочи към него. Малко вероятно беше да е въоръжен, но Рап трябваше да допусне и тази възможност. Когато двамата се приближиха на десетина метра един от друг, Рап каза:
— Аз съм от службата на мосю Фурние. — Извади удостоверението и го показа. — Трябва да говоря с него.
Омар се спря в средата на коридора, за да прегледа удостоверението по-добре.
Мич трябваше добре да премери действията си във времето. Ако се доближеше прекалено много, арабинът щеше да го сграбчи с огромните си лапи. Държеше удостоверението в лявата си ръка, която протегна докрай, уж за да помогне на Омар да види картата. Дясната му ръка бръкна под сакото и стисна пистолета. Извади го и го насочи директно към сърцето на Омар. Обикновено би стрелял само веднъж, но предвид размерите на Омар натисна спусъка три пъти.
Реакцията на Омар беше предвидима. Той се хвана с две ръце за гърдите и тръгна да пада. Рап затвори служебната карта и бързо го подхвана, а после леко го положи на пода. После го претърси за ключове. Самият той беше отсядал в „Балзак“ и знаеше, че тук още използват старомодните метални ключове, а не модерните пластмасови карти. Откри ключа, сложи си латексови ръкавици, взе ключа и бързо тръгна към вратата. Сега не можеше да мести трупа на Омар и затова трябваше да действа бързо.
С насочен напред пистолет Рап пъхна ключа в ключалката, завъртя го и го остави вътре, после отвори вратата. Кук и Фурние седяха почти насреща му. Рап вдигна пръст към устните — универсалният жест да мълчат. Онези се смръзнаха на място. Той влезе в стаята и завари другите двама на дивана вляво от него. Високият понечи да си отвори устата, когато Рап го застреля в челото. Докато насочваше пистолета към другия на дивана, с лявата ръка извади глока. Стреля отново и улучи втория мъж също в челото.
Колкото и да му се искаше да каже нещо на Кук и Фурние, той знаеше, че Ридли и екипът му подслушват, затова замълча, прицели се с глока и простреля другите двама в гърдите. Четири куршума за Фурние и три за Кук. Първите куршуми попаднаха точно в сърцето и той сетне стреля наоколо, за да изглежда, че е работа на някой по-неопитен от него. Отиде при Самир и пъхна глока в ръката му, после стреля два пъти по дивана срещу него. Остави пистолета да падне на пода, в краката на Самир и после взе листовете и плика, които бяха в скута на Макс.
Погледна собствените си фотографии и биографичната информация. Сгъна ги и ги прибра в джоба на сакото си. Извади кърпичка от другия джоб и бързо избърса пистолета ФН, след което го постави в ръката на Фурние, прицели се с него в Макс и стреля два пъти в торса му. Стреля още три пъти по Самир и остави оръжието да лежи в ръката на Фурние. Полицията щеше доста да се озадачи, щом откриеше, че с двете оръжия е било стреляно и в инцидента, в който беше убит един агент от ДЖСЕ и ранен друг. Предвид репутацията на Фурние малцина щяха да се натъжат от вестта за кончината му. Рап отиде при Кук и го претърси за друго копие на досието. Откри друг плик и прибра и него в джоба си.
Отстъпи назад и огледа стаята, да не би да е пропуснал нещо. После тръгна към вратата. В коридора изтича до тялото на Омар, върна ключа в сакото му и затича към стълбите. Върна се така бързо, както и беше дошъл, прескачайки по две стъпала наведнъж. С тази разлика, че сега не беше толкова уморително. Свали ръкавиците точно преди да се натъкне на двама служители на хотела, които пушеха до задния вход. Рап не им обърна внимание, а продължи навън. Излязъл на яркото следобедно слънце, той зави наляво и тръгна забързано по тротоара, макар и да не забеляза нищо подозрително. Беше просто един от многото парижани, които след обяда бързаха да стигнат навреме в офиса си.