Първоначалният шок от болката постепенно отшумя и Рап отново си пое въздух. После постави палец върху буталото на спринцовката и натисна. Първите няколко кубика прахообразен коагулант се смесиха с кръвта му. Издърпа спринцовката с около два сантиметра и половина и инжектира още коагулант в раната. Извърши процедурата още два пъти, докато не изпразни спринцовката. Изхвърли я и взе следващата, като също я заби в раната. Този път изпъшка и тихо изруга, докато инжектира специално медицинско лепило, за да спре кървенето.
От всички страни се разнесоха полицейски сирени. Рап хвърли празната спринцовка в реката и се облегна назад. Не биваше да се задържа дълго тук. Взе последната спринцовка, която съдържаше широкоспектърен антибиотик. Поизправи се и намери място по тялото си, което не беше защитено от бронежилетката. Заби иглата през ризата си и не почувства почти нищо. Понеже нямаше как да вземе със себе си аптечката, а и беше направил това, което му позволяваха възможностите, той изхвърли всичко в мътните води на Сена. Погледна пистолета си и се поколеба дали да не го хвърли и него, но размисли. Там, където отиваше, щеше да има достатъчно място, където да се отърве от оръжието. Рап взе беретата със здравата ръка и я прибра в кобура. Тогава чу гласове от дясната си страна. Знаеше горе-долу каква е температурата на водата, скоростта на течението и приблизително колко време щеше да издържи.
Докато гласовете постепенно се усилваха, Рап се премести на ръба на платформата, хвана се за камъка с дясната ръка и тихо се пусна във водата. Гмурна се под повърхността и натежалите мокри дрехи го задърпаха към дъното. Беше обучен да не се поддава на паниката. Когато дрехите му се намокреха напълно, те нямаше да му пречат. Пет секунди по-късно той изскочи над водата, докато течението го носеше на запад. Пое си въздух и спокойно реагира на студа, като си каза, че това ще забави кръвотечението. Предстоеше му да поплува през сърцето на Париж и след няколко часа да излезе на сушата.
Обърна се по гръб и с леки тласъци на краката заплува на повърхността. Когато изплува изпод сянката на моста, той погледна към нощното небе и за миг се запита колко ли души бяха загинали в тази река — ако към броя на откритите във водите й тела се прибавеше и неговото. При тази мисъл се усмихна. Винаги готов за поредното предизвикателство, Рап почувства как постепенно цялото му същество премина в режим „оцеляване“ и той си каза, че ще преживее тази нощ — така както беше сигурно, че на сутринта слънцето ще изгрее от изток. И тогава щеше да се заеме с търсенето на отговори. Нещо тази вечер се беше объркало ужасно много и той искаше да знае как врагът беше разбрал за него. Независимо какви щяха да са заповедите на Кенеди и на останалите, засега нямаше намерение да се връща в Щатите и да прекарва с часове в Лангли, легнал на кушетката в кабинета на психиатъра.
Шеста глава
Старши инспектор Франсин Невил от френската криминална полиция стоеше насред касапницата с чаша кафе в ръката. Ужасно много й се искаше сега да има и една цигара. Подчинените й оглеждаха местопрестъплението и взимаха проби с ръкавици и различни инструменти. Един фоторепортер стоеше до вратата и фотографираше стаята. Невил си каза, че е без грим и че с разрошената си коса в момента изглежда малко налудничаво. През годините беше присъствала на предостатъчно огледи и знаеше, че това е най-малкият й проблем. Ако това престъпление изобщо някога бъдеше разкрито и виновните бъдеха изправени пред съда, тя и екипът й щяха да преглътнат нелицеприятните фотографии. В края на краищата недотам добрият им вид се дължеше най-вече на факта, че ги събудиха и спешно ги извикаха посред нощ.
Невил беше добра професионалистка. Тя се беше издигнала бързо в йерархията на Националната полиция, въпреки че беше жена и благодарение на това че беше жена. Политическият натиск вкара в системата ново поколение жени полицайки на ръководни постове и Невил си даваше сметка, че все още има достатъчно сексисти, които смятат, че единствената причина тя да се добере до чин на старши инспектор на трийсет и седем години — сравнително млада възраст — беше, че шефовете й е трябвало да попълнят женската квота. Тя не обръщаше внимание на шушукането и отделяше цялото внимание на работата си. Утешаваше се, че мъжете, с които работи, знаят, че е способна и квалифицирана и че честно си е спечелила този пост. Но в нощи като тази тя си задаваше въпроса защо изобщо е избрала да стане полицай.