С намръщена физиономия продължи да оглежда сцената на престъплението. Един дебел мъж заедно със слаба жена поне два пъти по-млада от него лежаха мъртви, надупчени с куршуми, в леглото. Други четирима, съдейки по вида им от някаква военизирана група, също бяха мъртви на пода. Труповете бяха само с по един-два куршума в тях. Отвън, в коридора, пред различни врати, имаше още двама убити. Невил предположи, че са гости на хотела, които са чули шума и когато са излезли да видят какво става, са били убити от ненормалните негодници, виновни за кръвопролитието. Малшанс беше имал и млад служител на хотела, който отговаряше за прането. Сега той също лежеше мъртъв в задния двор с пет дупки от куршуми в гърдите. Невил направи равносметката — общо девет трупа. През шестнайсетте години в полицията най-сериозното престъпление, разследвано от нея, беше убийството на трима души. И то беше резултат от любовен триъгълник, убийство и самоубийство. Макар и сензационен, случаят не беше много труден за разплитане. Съпругата изневерява на съпруга си, който убива нея и любовника й, след което слага край и на собствения си живот. Не беше нито първото, нито последното такова убийство.
Тук сценарият беше напълно различен. Заради големия брой на жертвите тя се спря на две основни версии. Напоследък имаха сериозни проблеми с бандите от славяни, които бяха залели бедняшките предградия, след като Югославия се разпадна и там избухна гражданска война. А отскоро и руските банди бяха започнали да си извоюват територии във Франция. Както винаги тя щеше да приеме и всякакви други хипотези, но тези двете бяха най-вероятните за нея.
Наред с това не й даваше мира мисълта за още две групи от хора — нейните шефове в щабквартирата на Националната полиция и групата на журналистите. Автоматична стрелба в петзвезден хотел в сърцето на Париж само по себе си вече беше достатъчно голяма сензация. Като се добавеха и деветте трупа, медийното шоу й беше гарантирано. Щеше да се вдигне такъв шум, какъвто страната не беше виждала от аферата „Драйфус“. Началниците й нямаше да се сдържат да не й се месят в работата и тя вече знаеше как ще го направят. Малцина от тях щяха директно да я напътстват как да води разследването, докато повечето щяха да обядват с журналистите и да им снасят вътрешна информация за разследването.
Безпокойството й постепенно взе връх и тя си даде сметка, че този случай може да обърка и дори да сложи край на кариерата й. Вниманието й се насочи към мъртвеца на леглото. Сцената беше подобна на тези от американските филми за мафията. Навсякъде бяха пръснати пухени пера и разкъсани парчета плат, като голяма част от тях лежаха в локви кръв. Погледна четиримата типа на пода. Като нищо можеше да са сърби или хървати, а и бяха леко мургави. Невил беше изпратила един от подчинените си на рецепцията, за да разбере на чие име е била регистрирана стаята.
Чу дрезгав смях от коридора и миг по-късно на вратата застана непознат мъж, спря се и огледа труповете.
Ако на Невил й трябваше потвърждение, че се е забъркала в големи неприятности, то това потвърждение сега стоеше на вратата. Беше се надявала никога повече през живота си да не се наложи да среща Пол Фурние. Четири години късметът беше на нейна страна, до тази нощ. Фурние работеше за ДЖСЕ — френската Генерална дирекция за външна сигурност. ДЖСЕ беше натоварена с външното разузнаване, като „външно“ тук беше ключовата дума. Обзе я неприятното предчувствие, че Фурние е дошъл заради мъжа на леглото. Докато погледът й се стрелкаше ту към мъртвеца, ту към живия, тя стигна до извода, че с идването на офицера от разузнаването случаят току-що значително се е усложнил.
— Франсин — провикна се мъжът от другия край на стаята. — Радвам се да те видя след толкова време.
Невил въздъхна.
— Пол, какво те води насам?
— Нали знаеш как стоят нещата в Дирекцията. — Той се усмихна широко изпод прошарения си мустак. — Ние сме там, където Републиката има нужда от нас.
— Мислех, че специалността ви е да сваляте нестабилните правителства в Африка.
Фурние сърдечно се разсмя на шегата и предпазливо пристъпи, заобикаляйки труповете. Когато се приближи на една крачка от инспекторката, той разпери ръце, за да прегърне старата си приятелка. Невил потръпна при мисълта да се докосне до него. С намръщено лице вдигна ръка пред него, в знак, че иска да запази дистанция. Очевидно през годините той си беше останал все така дързък.