Раздвижи ръце и крака, за да възобнови кръвообращението, изкачи се на пристана и бавно започна да се придвижва към склада. Мобилизирал всичките си сили, изправен, той се насочи право към сградата. Пренебрегна пулсиращата болка в рамото и наостри очи и уши. Нямаше смисъл да пълзи или да се движи приведен на откритото пространство. Това само би предизвикало любопитството на някой случаен свидетел, който щеше да повика полицията.
Рап стигна до ъгъла на постройката и се подпря на стената. Погледна към реката и още веднъж огледа другия бряг. Доволен, че не забеляза никого, той продължи напред. Ако не намереше къде да се скрие на топло и да сложи нещо в устата си, скоро щеше да изгуби съзнание. Температурата на въздуха беше между плюс десет и петнайсет градуса. Не много студено, но след няколко часа в ледената вода силите му бяха на предела. Първите няколко врати бяха големи, предназначени за товарене на камиони. По-нататък обаче той откри нормална врата и провери рамката. По нея нямаше следи от кабели на алармена инсталация, а и самата врата изглеждаше достатъчно паянтова, и той можеше да я избие само с един ритник. Но Рап не искаше да вдига шум и затова извади ножа, пъхна острието в процепа между рамката и вратата и налучка мястото, където се намираше езикът на бравата и след като леко побутна вратата с рамо, я отвори.
Влезе вътре и затвори вратата. Не включи осветлението, а извади фенерчето писалка и отново огледа вратата за жици. Доволен, че не е задействал аларма, той насочи вниманието си към обширното пространство на склада вдясно от него. Из цялата сграда се носеше миризмата на гориво. Лъчът на фенерчето освети първата редица от подредени петролни варели. На седем-осем метра вляво от него забеляза друга врата. Рап отиде до нея и установи, че не е заключена. Влезе вътре и се озова в някакъв коридор. В коридора имаше пет врати от лявата страна и само две от дясната. Първата врата вляво беше заключена, втората — също. За разлика от вратата отдясно. Рап отвори и видя пред себе си гардероб, тоалетна и два душа. Мисълта за един топъл душ предизвика усмивка у него и той неволно тръгна към едната от кабинките, но в последния момент се спря. Преди да се изкъпе, трябваше да провери цялата сграда.
Излезе от съблекалнята и провери останалите врати отляво. Всичките бяха заключени, но последната врата отдясно… нямаше изобщо врата. Там се помещаваше стаята за отдих на персонала. Рап огледа първо антрето, после продължи към стаята. Отвори хладилника и вътре откри стара и мухлясала храна. Хладилникът явно не беше почистван от години. Отвратен, затвори хладилника и се обърна към автомата за закуски. Тъкмо понечи да разбие стъклото, но се спря. По-добре беше да не оставя следи, че тук е влизал външен човек. Бръкна в джоба си, извади няколко мокри банкноти и ги пъхна в гнездото на автомата. След като си купи няколко шоколадчета, той се върна в съблекалнята, и затвори и заключи вратата. После отиде и застана с дрехите направо под душа, след което остави приятната водна струя да го стопли и да отмие мръсотията и калта от реката. Изяде блокчетата шоколад и бавно започна да сваля дрехите си.
На пръв поглед раната не беше сериозна. Изходното отверстие не беше по-голямо от монета — прозрачното лепило, което беше инжектирал в раната, се беше смесило с кръвта и беше образувало розова коричка, която приличаше на изгорена кожа. Кожата около раната беше посиняла. Като се замисли колко сериозни можеха да са пораженията, той си каза, че е имал невероятен късмет. Ако куршумът беше засегнал артерия, досега щеше да е мъртвец. Сигурно имаше някакъв вътрешен кръвоизлив, но той най-вероятно беше спрян от медикаментите, които беше инжектирал. Поразени бяха само меки тъкани и макар раната да не беше животозастрашаваща, го болеше ужасно. Болката обаче беше нещо, с което отдавна се беше научил да се справя.
Рап застана гол под душа и докато струята отмиваше миризмата на реката от кожата и косата му, той почувства нов прилив на енергия. Беше чисто гол, с изключение на водоустойчивия ръчен часовник на китката и резервния пистолет, закрепен в кобур на глезена. Бавното течение на реката му беше дало достатъчно време да размишлява върху въпроса какво, по дяволите, се беше объркало в тази операция. Той все още нямаше ясен отговор. Как разузнавателният екип беше пропуснал да забележи петчленната охрана? Как той не ги беше видял? Рап беше наблюдавал Тарек да влиза и излиза от хотела в продължение на два дена и нито веднъж не видя да го придружава бодигард, още по-малко пет въоръжени до зъби мъже. Рап беше провел акцията като по учебник. Беше го открил, после го взе под наблюдение, отдалеч, без да се приближава. Търпеливо изчака да види дали някой друг не следи либиеца. Не забеляза да го следят, но въпреки това не го напускаше неприятното чувство, че нещо не е както трябва. Бавно и постепенно у него се зароди мисълта, че някой му беше организирал капан и той беше влязъл право в този капан. Беше съумял да се измъкне жив от хотелската стая въпреки куршумите. Като си помисли за това, по гърба го полазиха тръпки. Имаше късмет, че беше улучен само веднъж.