Рап стоя под водата още няколко минути, след което си каза, че е време да тръгва. Трябваше да си намери безопасно място, където да си почине и да помисли на спокойствие как да процедира оттук нататък. В квартал „Монпарнас“ имаше тайна квартира и по протокол той трябваше да отиде там, но всичко се беше променило. Познаваше ли достатъчно добре прекия си ръководител и останалите от екипа? На кого се подчиняваха и докладваха те и можеше ли да им има доверие? Докато не намереше отговори и обяснения, инстинктът му за самосъхранение му подсказваше да стори това, на което беше обучен — да действа сам и без знанието на никого, включително без знанието и на ЦРУ.
Той излезе изпод душа и се зае да проверява гардеробите. Всичките бяха заключени. Извади беретата и простреля бравата на първия. Ключалката се отвори, но вътре имаше само някакъв мръсен парцал. Простреля още две ключалки и откри само прилична хавлиена кърпа. Рап се избърса и продължи да търси чисти дрехи. Когато приключи с всичките гардероби, накрая разполагаше със сив работен комбинезон, работни обувки, износено синьо яке и черна плетена шапка.
Прибра всичките си оръжия и екипировка в новите си дрехи и отиде пак в стаята за отдих. След като я претърси, откри хартиена торба, в която сложи мокрите си дрехи, и кутия юфка полуфабрикат. Рап добави вода в юфката, сложи я в микровълновата фурна за деветдесет секунди и после се нахвърли върху нея. След като прибра в хартиената торба мокрите дрехи и простреляните ключалки, той тръгна към изхода, чувствайки се много по-добре отколкото когато беше влязъл.
Огледа двора и с облекчение установи, че няма да му се наложи да се разправя с пазач. Само със заключена с верига и катинар ограда и бодлива тел. В сивата сутрешна светлина забеляза отделна врата за персонала. Провери я за кабели на аларма и излезе от сградата, като не забрави да затвори след себе си. Спокойно тръгна през двора, отиде до портала и простреля катинара с беретата. Прибра го в обемистия джоб на якето и излезе през портала. Пресече улицата и тръгна по тротоара на другата страна, в посока обратна на изгряващото слънце. Съзнанието му се върна към операцията и той за пореден път се запита колко добре познавате хората, с които работеше. Отговорът беше, че не ги познава достатъчно добре и че дори на неговата сравнително млада възраст на двайсет и пет години той можеше да различи кога има проблем в работата на групата. А в неговата група имаше сериозен проблем. В такъв случай отиването му в тайната квартира беше абсолютно изключено.
Три пресечки по-късно той тръгна по моста над реката. Беше в лошо настроение. По средата на моста започна незабелязано да изхвърля в реката простреляните ключалки. Не искаше да се разделя с беретата, но се налагаше. Оставаше му резервният пистолет на глезена, на който щеше да стане заглушителят. Но щеше да се лиши от пробивната сила на деветмилиметровата берета 92Ф.
С ръкавици на ръцете той извади пистолета от кобура, отвинти и прибра заглушителя в големия джоб на якето. С почти безполезната си лява ръка извади пълнителя и го метна от моста, след което започна да разглобява част по част оръжието и докато вървеше, хвърляше частите в реката. Когато стигна до другия бряг, се съсредоточи изцяло върху Айрини Кенеди — прекия си ръководител. По служебно задължение тя знаеше най-много за него и за мисията му. Рап получаваше заповедите си от нея. Ако някой имаше възможност да му устрои капан, то това беше Кенеди.
Колкото до протоколите и стандартните процедури, отказът да се докладва след края на операция се смяташе за грубо провинение. Във Вашингтон всички щяха да се изправят на нокти, ако не им се обадеше, и то час по-скоро. Като се прибавеше и недотам хирургичната прецизност, с която беше изпълнена касапницата в хотела, някои хора в Лангли със сигурност щяха да са доста ядосани. Представяше си как Стан Хърли крещи и ругае. Чак сега си даде сметка как ситуацията можеше да доведе до тотален срив за него. Хърли щеше да стовари вината за провала върху него. Щеше да го обвини, че не е забелязал бодигардовете, и последиците щяха да са плачевни за Рап. Решението се появи много лесно. Раняването му беше достатъчно извинение и оправдание, че не се е обадил във Вашингтон, за да докладва. Но трябваше да предупреди още един човек. Рап не искаше да я разочарова и ако не й се обадеше, щеше да се получи точно това. Тя се притесняваше за него и когато не беше на акция, а сега обстоятелствата бяха изключителни. Тя знаеше, че нещо се мъти, и затова предпочете да напусне Франция за известно време. Поради тази причина те се бяха уговорили да се срещнат в Брюксел в един на обяд същия ден. Ако Рап не дойдеше на срещата, тя щеше да стори нещо глупаво, като да се обади на Стан Хърли например. Никой не знаеше, че двамата имат връзка, и ако тя се обадеше на Хърли, онзи направо щеше да откачи.