— Точно това имах предвид и аз.
Стъпвайки предпазливо като по минно поле, Кук добави:
— Това обаче не е в разрез с длъжностната характеристика за поста, който той заема.
— До известна степен да, но той не е господар на себе си и също се налага да се отчита и да докладва на други хора. — Уилсън погледна по-младия от него заместник-директор, за да провери по изражението му дали би могъл да има в негово лице съюзник. За момента нямаше признаци за подобно нещо. — Той никога не е бил добър в контролирането и ръководенето. Нещата при него съвсем се влошиха, след като се оваканти директорският пост.
Преди месец предишният директор на Управлението неочаквано беше подал оставка поради здравословни причини, а президентът още не беше избрал негов заместник. В момента Кук беше временно изпълняващ длъжността.
— Той е своенравен, обича сам да си управлява поверената му дирекция и се мръщи, когато някой дръзне да му се бърка в работата.
„Сега вече стигаме до същността“ — каза си Уилсън и отново наля уиски в чашите. Разговорът постепенно взимаше нужната посока. Първо щеше да засегне Стансфийлд, после да прескочи към клюките във вашингтонските кулоари, да спомене някой смешен анекдот за него или за някоя закачка на президента с безнадеждния вицепрезидент. Но непрекъснато щеше да се връща на Стансфийлд. Чак към средата на петата игра на билярд и третото поред питие Уилсън видя удобна възможност:
— Пол, искам да ти доверя една тайна.
Кук се подпря на билярдната щека, разбирайки, че най-накрая стигнаха до истинския повод за тази среща.
— Добре — отговори.
— Ти си един от най-вероятните кандидати в списъка на президента за нов директор.
Това дойде изненадващо за Кук. Според негова информация президентът беше решил да вкара в Управлението външен човек.
— Сериозно ли?
— Да… и интересува ли те как се озова в този списък?
Кук кимна.
— Аз те предложих. Казах на президента, че на теб може да се има доверие и че ще можеш да се справиш с тази работа.
— Благодаря ви, сър.
Кук вдигна гарда и застана нащрек. Той почти не познаваше Уилсън. Ако този човек наистина го беше препоръчал за най-висшия пост в Лангли, то тогава със сигурност щеше да иска някаква услуга в замяна.
— Знаеш ли кой още е в списъка?
— Подочух някои имена — отговори искрено Кук. Във Вашингтон седмично се появяваха по няколко нови слуха за нови кандидати.
— Томас Стансфийлд е в списъка. — Уилсън поклати глава. — Една група от много влиятелни сенатори настояват и пробутват кандидатурата му. И настояват много.
Кук кимна. Стансфийлд имаше доста връзки и на всичкото отгоре знаеше всички тайни на политическия елит. Кук никога не би го признал открито, но винаги беше смятал заместник-директора на отдел „Операции“ като потенциален съперник и трудно за преодоляване препятствие.
— Точно сега най-малко ни трябва някой каубой от времето на Студената война да оглави Лангли — добави Уилсън. — Затова предложих твоята кандидатура. Ти познаваш добре организацията, издигнал си се от най-ниските стъпала в кариерата и вече имаш респекта на редовите служители и офицери. От теб искам само да ми кажеш ще можеш ли да се оправиш със Стансфийлд.
Кук определено познаваше Управлението. Той работеше в ЦРУ от трийсет години. Беше прекарал дълъг период в администрацията и знаеше как да ръководи персонала. Колкото до респекта на редовите служители, Уилсън малко преувеличаваше, но определено повечето от работещите в Лангли го уважаваха. Дали би могъл да се оправи с Томас Стансфийлд? Въпросът беше доста деликатен. Той не беше много сигурен дали изобщо щеше да се намери някой, способен да надхитри този човек. Стансфийлд имаше солидни контакти, а талантът му да предвижда събитията с три хода по-напред от опонентите, го правеше много опасен противник.
Дори руснаците изпитваха дълбок респект към него, което само по себе си беше достатъчно красноречив факт. Стансфийлд виждаше удобни възможности за действие и атака там, където другите виждаха само хаос и заплаха и неразрешими проблеми. Но Кук също разполагаше с някои изненади.
Той отпи голяма глътка от уискито и реши да върви докрай.
— Мога да се оправя с Томас. Няма да е лесно, но ще мога да го направя.
— Едно е да го укротиш, съвсем друго е да го държиш постоянно здраво за юздите. Искам от теб да държиш този човек под контрол. И да ми обещаеш, че ще го накараш да играе по правилата. Отдавна предупреждавам президента, че Стансфийлд е бомба със закъснител. Рано или късно някоя от неговите операции ще избухне като колосален скандал и той ще нанесе непоправими щети на репутацията на президента. Накрая всичко ще свърши с разпити пред комисията в Конгреса, които ще се проточат с години. Само по себе си е трудно да те изберат за президент, но много по-трудно е да те преизберат, още повече ако си се забъркал в политически скандал.