На лицето на Кук се появи широка усмивка. Тя не беше предизвикана от самоувереност или от мисълта, че скоро ще заеме ъгловия кабинет на седмия етаж в Старата сграда в Лангли. Кук отдавна събираше информация и разполагаше с дебели досиета за Стансфийлд и за неговия стар приятел Стан Хърли.
Десета глава
Париж, Франция
Пол Фурние погледна към масивната базилика „Сакре Кьор“, която блестеше на хълма Монпарнас — изумителна смесица от древноримска и византийска архитектура. Църквата беше истинско произведение на изкуството, но тези, с които му предстоеше да се срещне, едва ли биха го оценили. Той дръпна силно от цигарата и хвърли фаса. Дори в този късен час туристите подобно на мравки се тълпяха нагоре към базиликата. Фурние беше дошъл с двама от хората си. Единият вече беше отишъл да провери дали някой не се крие в сенките, а другият вървеше двайсет крачки отзад.
Изминалият ден беше дълъг и труден, Фурние искаше отговори, макар и да се досещаше какво точно се беше случило. Заобиколи църквата, излезе откъм предната й част и продължи по тротоара. Потокът от туристи постепенно оредяваше. Неговият човек му даде знак, че е чисто, и Фурние изкачи няколкото стъпала под една каменна козирка-арка и почука на вратата три пъти. Миг по-късно тежката врата беше отворена от стар и прегърбен свещеник с мътен поглед. Той мълчаливо се усмихна на офицера от разузнаването и с костеливата си ръка му направи знак да влезе, след което затвори и заключи вратата.
— Благодаря ви, монсиньор — каза почтително Фурние. — Как сте?
Свещеникът отвърна изтощено:
— Животът беше добър към мен, млади ми Пол, но се боя, че дните ми на този свят са към края си.
Фурние чуваше тези слова от пет години. Той не знаеше на колко точно години беше Де Фльори, но изглеждаше поне на деветдесет. Монсиньорът беше легенда в средите на разузнаването. Когато нацистите окупираха Париж през 1940 година, Де Фльори беше свещеник в известната църква, където беше гробът на Наполеон в Квартала на инвалидите, близо до Айфеловата кула. Църквата е била изградена през 1760 година по инициатива на Луи XIV в чест на бездомните и ранени ветерани от неговата армия и, разбира се, в чест на самия Крал Слънце. В последвалите години районът около църквата и приюта за ветерани се превърнал в административен и команден център на френската военна машина и придобил още по-голяма слава, когато през 1840 година там бил погребан император Наполеон Бонапарт. Хитлер лично отишъл да посети църквата и да се преклони пред гроба на човека и военния стратег, към когото изпитвал огромно възхищение. По време на окупацията в околните сгради били разквартирувани немски военни. Много от тях били католици, а Де Фльори за щастие говорел перфектно немски. Немските войници се редели пред църквата, за да се изповядат веднъж седмично, и в същото време неволно разкривали важна информация. Но това било само началото. Де Фльори успял да влезе в обкръжението на високопоставени офицери от Вермахта, които командвали окупационните войски. Успял да си създаде образ на мразещ евреите католик, който е предан само на папата и на Бог. Не знаел какво мисли Бог, но папата му заявил изрично, че Църквата ще остане неутрална в тази война. Де Фльори предавал ценна и жизненоважна информация на френската съпротива и след края на войната бил награден с Ордена на почетния легион лично от самия генерал Шарл дьо Гол.
Фурние се запозна с него чрез бившия си шеф. Запознанството беше придружено с уверението, че на отец Де Фльори може да се има пълно доверие по всички въпроси, засягащи сигурността на Републиката.
Фурние постави леко ръка на рамото на отеца и каза:
— Но какъв славен живот само, а?
Де Фльори го погледна и на лицето му пробяга усмивка. Каза си: „Ако този младеж наистина знаеше…“, а на Фурние отвърна:
— Твоите гости са тук.
— Подранили са — отбеляза агентът, без да прикрива изненадата си. Самият той беше дошъл трийсет минути по-рано от уговореното.