— И са много изнервени. — Свещеникът беше забил поглед в каменния под. Леко влачейки краката си, докато вървеше, той добави: — И има какво още да се желае от обноските им.
Фурние реагира гневно. Старецът обаче недовиждаше и не го забеляза, а дори и да го забеляза, не го показа. Не му оставаше много време на тази земя, а всичките му връзки и познати в Дирекцията отдавна не бяха сред живите. Фурние въздъхна. Всякакво вземане-даване с тези идиоти си беше истинско изпитание.
— Приемете моите извинения за тяхното поведение. Ще си поговоря с тях.
Старият свещеник се спря на върха на стълбището. Погледна надолу в мъждукащата светлина на криптата.
— Ти ме извини, но краката ми вече не ме слушат като преди, когато слизам по тези стълби. А скоро и аз ще намеря вечен покой тук долу.
Фурние леко се засмя на черния хумор на стареца.
— Разбирам ви, монсиньор. — Агентът пъхна един плик в ръката му. — Мнозина се възхищават на вашата предана служба на Републиката.
— Всеки от нас си изпълнява мисията. — Де Фльори взе парите и ги скри в расото си. Щеше да ги брои по-късно, когато останеше сам в стаята си.
Фурние тръгна надолу по стълбите. Въздухът стана тежък, примесен с миризмите на тамян и на разложени тела. Когато стигна долу, погледна пред себе си към криптата, с нейните сводове и ниши, които се разполагаха отстрани на всеки пет-шест метра. Фурние тръгна бързо напред, без да обръща внимание на останките на знаменитостите, погребани в тази прочута базилика. В дъното на коридора влезе в един малък параклис и видя трима души. Фурние прие ролята на хладнокръвния агент и се приближи към тях. Отдалеч забеляза бинтованото лице на Самир Фади.
— Защо ни накара да се срещнем на такова място?
— Сега какъв ти е проблемът, Самир? — Фурние познаваше този дегенерат от по-малко от месец и вече му беше писнало от него.
— Та това е скапана католическа църква. Храм, построен в чест на кръстоносците, които са избивали моите прадеди.
— Всъщност — обади се някой отстрани — тази красива църква е построена в чест на победата на французите във френско-пруската война от 1870 година. Трябва да четеш повече история, Самир. Коранът те прави много тесногръд и ограничен.
Фурние си отдъхна. Гласът принадлежеше на Макс Вега или поне това беше едно от многото му имена. Той знаеше още две други. За разлика от повечето хора, с които си имаше работа, Макс беше интелигентен и имаше добри обноски.
— Не ми пука кога е била построена — озъби се отново Самир. — Тази църква е обида към моята вяра.
— По-важното в случая е — рече Макс спокойно, — че тук е безопасно за провеждането на подобна среща.
— На него му е удобно и комфортно да се среща тук. — Самир посочи с пръст французина. — Това място вони на смърт.
Макс се приближи все така спокойно.
— Самир, прояви малко уважение към приятеля си. Ако си забравил, да ти напомня, че християнството предшества нашата религия с шестстотин години. — Самир понечи да спори, но Макс му направи знак да мълчи. — Никога не съм чул Пол да се оплаква, когато го накара веднъж да се срещнем в един от нашите молитвени храмове.
— Това е друго. Ние не държим трупове в джамиите. — Самир се изплю на пода.
Фурние не беше от най-набожните католици, но дори на него му се сви стомахът от подобно неуважение и арогантност.
— Аз му осигурявам протекция, а ето как ми се отблагодарява — каза на Макс.
— Прав е — отбеляза с разочарование Макс. — А дали не си толкова ядосан, Самир, заради собствения ти провал?
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — Очите на Самир блеснаха от гняв.
— Според мен е съвсем очевидно — отвърна Фурние и скръсти ръце.
— Ти снощи не беше там, така че внимавай със заключенията.
— Заключения? Какво друго заключение да си извадя от убийството на девет души в сърцето на Париж? Ти дойде да убиеш един човек, издъни се и сега аз трябва да се оправям с девет трупа.
Самир пристъпи напред.
— Ще повторя само още веднъж. Ти не беше там, затова си мери думите и внимавай какъв тон ми държиш.
Агентът се изсмя.
— Ще ти държа какъвто тон искам, загубеняк такъв! Ти си тук благодарение на моята щедрост и великодушие. Поднесох ти този убиец на тепсия, а ти оплеска нещата до такава степен, че после трябваше цял ден да почиствам бъркотията след теб!
— Моята бъркотия! — извика Самир. — А аз мисля, че ти нарочно ме прецака! Мисля, че играеш двойна игра. Продаваш и на нас, и на тях една и съща информация.