— Говори по-тихо, идиот — изсъска Фурние.
— Защо?… Да не би да те е страх от мъртъвците?
— Не… Страх ме е, че някой от свещениците ще слезе да провери какво става и ще види един крещящ терорист в мазето на благословената църква.
Преди Самир да отговори, Макс се намеси и му махна с ръка да спре. После със сериозен тон го подкани:
— Самир, кажи на нашия приятел какво се обърка снощи.
— Ще му кажа аз какво се обърка снощи. — Той нервно пристъпи от единия на другия си крак. — Имаше засада. Убиецът знаеше за нас и ни дебнеше. Когато влязохме в стаята, той се беше скрил и застреля хората ми, преди още да открият огън по него.
Фурние поклати глава, без да вярва на нито една дума.
— Ти си лъжец, Самир.
— Как смееш!
— Тази сутрин бях там. Навсякъде имаше дупки от куршуми. Гилзи, пръснати из цялата стая. Видях и поне три празни пълнителя на пода до труповете на твоите хора. Не е имало засада… а са ви надхитрили.
— Имаше засада — възрази Самир с яростен поглед. — Виж ми лицето. Едва се спасих. Имам трески от дърво в бузата. За малко не ослепях.
— Е… вярно е, че се справяш много по-добре от хората си. Смятай, че си имал късмет.
Накрая в разговора се намеси и третият в помещението. Рафик Азис погледна в очите Фурние и го попита:
— Той откъде знаеше, че ще го нападнем?
Този въпрос притесни Фурние. Самир беше заслепен от вярата и яростта си фанатик, но с Азис работата не беше толкова проста. Той също беше ядосан, но беше и по-пресметлив. Фурние и преди си беше имал вземане-даване с убийци, а този човек имаше погледа на жесток убиец.
— Кой каза, че е знаел?
— Самир.
— Самир?
— Да, аз му вярвам.
Фурние отстъпи крачка назад и погледна към Макс.
— Знам само едно. На Самир беше дадена златна възможност, а той не успя да я използва. И освен че се издъни, успя да убие трима невинни граждани, докато бягаше от хотела. А сега иска да стовари цялата вина върху мен. — После, след като премести погледа си върху Самир, добави: — Аз не съм този, който трябва да се оправдава. Ти трябва да си доволен, че досега не съм наредил да те хвърлят в морето и да те удавят.
Самир извади пистолет и го насочи към него.
— Как смееш да ми говориш така!
В същото време Азис извади нож.
— Може би просто трябва да ти прережем гърлото и така да се отървем от предателя.
— Приберете оръжието! — изкомандва Макс.
Самир се подчини, но Азис продължи да стиска ножа, като с това демонстрира несъгласието си. След като изгледа Фурние заплашително, той каза:
— Или може би е по-добре отново да започнем да отвличаме вашите самолети и да взривяваме влаковете ви. Може би нашите братя мюсюлмани в Либия ще предпочетат да продават петрола си на друг съюзник, който ще цени повече приятелството с нас.
— А може би аз трябва да открия този убиец и да му предам цялата информация, с която разполагам, за вашата организация. Ще му дам всичките красиви фотографии, на които сте снимани вие, както и всичките ви самоличности. Сигурен съм, че той ще ми бъде много благодарен и съдейки по това, което се случи снощи, най-вероятно ще ви сложи най-отгоре в списъка за подлежащи на ликвидация.
— Ами тогава ние да вземем да предупредим началниците за двойната ти игра — отвърна на удара Самир.
— Самир, ти никога не си се отличавал с ума си. Моите началници знаят всичко за нашите взаимоотношения.
— А знаят ли за парите, които ти платихме? — попита Азис.
— Не знам за какво говориш — отвърна Фурние и леко се ухили.
Макс се покашля и отново взе думата:
— Стига с тези глупости. Стореното — сторено. Снощи наистина претърпяхме провал. Сега трябва да решим какъв ще е следващият ни ход.
— Следващия ход? — повтори Фурние.
— Как да открием този човек?
— Нищо повече няма да правим. Вие двамата напускате Франция — Фурние посочи арабите, — и то час по-скоро. Трябва да намерите друг начин да го примамите в капана.
— Защо трябва да напускат? — попита Макс.
— Защото имаме девет трупа… един от които е на високопоставен дипломат. Всички сили на полицията, жандармерията и разузнаването ще бъдат хвърлени да разследват случая и да заловят виновниците, а в това време медиите ще отразяват разследването в подробности.