Выбрать главу

— Но журналистите пишат, че убийствата са дело на един-единствен убиец — възрази Макс.

— Благодарете на мен за това. Но рано или късно историята ще се размирише.

— Защо?

— Защото следователката по делото е много добра и през следващите четирийсет и осем часа със сигурност ще поиска да прегледа по-подробно балистичната експертиза от куршумите, с които са убити жертвите. Данните няма да съвпаднат, а и тя вече забеляза някои несъответствия.

— Като например какви? — попита Макс.

— Четирима от вашите са били убити с много точни изстрели. Тарек, проститутката, гостите и служителят на хотела са разстреляни в гърдите с откоси от куршуми и после са довършени с контролни изстрели в главата. — Фурние сви рамене. — Прибрах някои улики от местопрестъплението, за да забавя разследването, но повярвайте ми, въпрос на време е следователката да се досети, че двама души са успели да се измъкнат живи от престрелката.

— Как? — попита Самир.

— Защото убиецът е професионалист, за разлика от вас. Той поразява целите си с малко на брой изстрели, докато ти и твоите хора стреляте по всичко, само не по този, когото искате да уцелите. Тя ще види, че Тарек е улучен в главата с куршум с кух връх, също като куршумите, с които са убити твоите хора. Ще извади десетки и стотици парчета олово от стените и ще ги съпостави с парчетата от двамата гости на хотела и от убития в задния двор служител. Типът на боеприпасите ще съвпадне. После тя ще открие проследяващото оборудване, което ние монтирахме, и ще започне да души на места, където най-малко искам да души.

— На кого му пука? — отвърна пренебрежително Самир. — Ще я убием.

Фурние реши, че повече няма смисъл да излага аргументите си пред този идиот, и се обърна към Макс:

— Ако още веднъж подобно нещо му мине през ума, ще го убия.

— Ясно. — Вега рече на Самир: — Дръж си устата затворена, защото иначе аз собственоръчно ще ти видя сметката.

— Бъркотията е пълна — продължи французинът. — Либия вдигна вой до небесата, от ОПЕК са бесни и всички във френското правителство са възмутени от факта, че чуждо правителство стои зад касапницата в хотела. Изведнъж се намериха много хора, които се интересуват кой е загадъчният убиец и кой стои зад него.

— Значи те ще свършат работата вместо нас.

— И аз така се надявам. Този тип показа изключително майсторство, цар на измъкването. До този момент малцина знаеха за съществуването му.

— Сега вместо ние да се хабим, всички ще се втурнат да го търсят.

— Именно.

— А следователката? Няма ли да попречи на плановете ни?

Фурние цял ден се беше притеснявал за това, но нямаше да го каже на тези глупаци, особено след като те предложиха да я убият.

— Аз ще се погрижа да насоча вниманието й върху чуждите разузнавателни служби. Засега е по-добре за нас в медиите да продължат да твърдят, че убиецът е един.

— Защо? — попита Азис.

Макс най-накрая разбра накъде бие агентът.

— Убиецът сега е проблем на други.

— Правилно… До този момент си имахме работа с призрак. Той убиваше само мишените си и само в краен случай бодигардовете. Снощи нещата се промениха. Който и да стои зад него, този някой няма да е особено доволен след снощното фиаско.

— Мислиш, че ще искат да се отърват от него ли? — попита Макс.

— Ще видим. — Фурние се запита какво ли би направил той, ако беше на мястото на шефовете на убиеца. Ако някой от хората му създадеше подобна суматоха, със сигурност би прибягнал до подобна мярка. Сега обаче се нуждаеше от повече информация, за да прецени. Мисълта му се раздвои.

— В момента трябва само да залегнем на дъното и да дебнем кой ще изскочи.

— Изскочи? — попита Макс, тъй като не разбра какво имаше предвид офицерът от ДЖСЕ.

— Събития като това привличат шпионите като мухи на мед. Англичаните вече се обадиха. Либия без съмнение вече е пратила няколко атентатори натам. Израел и Щатите предложиха помощта си на Лондон. Ще е интересно да се види кой ще се появи в следващите няколко дни. Ние усилихме наблюдението по летищата и на сградите на посолствата. Ще видим кой ще дойде да души и с малко късмет този някой може да ни наведе на вярна следа.

Единайсета глава

Балтимор, Мериленд

Барът беше декориран в моряшки стил. Около широки дънери, представляващи докове на пристан, бяха намотани дебели въжета. Стените бяха украсени с рибарски мрежи и с различни риби, раци, буйове и морски сигнални флагове. Клиентите на заведението биваха посрещани на вратата от кукла на еднорък пират с кука вместо длан и с дълги увиснали мустаци. Стан Хърли не обърна много внимание на декора. Щом сервираха бърбън и нещо за мезе, му беше все тая как изглежда барът. Хърли обичаше да пие. И го беше правил на шест от седемте континента. Беше опитвал от най-хубавия алкохол, който може да се купи с пари, в едни от най-скъпите заведения по света. Беше се напивал и в абсолютни коптори в страни от Третия свят, дори беше повръщал неведнъж от фалшив бърбън, който имаше вкус на разредител за боя. „Колибата на рака“, разположена в Балтимор, на международното летище на Вашингтон, определено беше доста безвкусно място, но алкохолът поне беше истински, а в момента единствено това беше от значение за стария офицер от нелегалната служба на ЦРУ.