Тази работа с Рап съвсем му развали настроението — не че беше известен с ведрия си външен вид и поведение, но днес се чувстваше направо отвратително. Хърли беше намръщен и грубоват тип и той не го отричаше. Тази бъркотия в Париж обаче съвсем го изкара от кожата. Кафявата течност в чашата му помагаше, колкото и странно да беше, да се фокусира и както много пъти досега да намери изход от затрудненото положение. До известна степен винеше себе си за провала, но само задето не беше надал по-силен глас против решенията на някои директори в Лангли. Хърли не би си и помислил да вдигне ръка срещу Кенеди. Тя му беше като роднина и, разбира се, това беше част от проблема. Той беше оцелял след взрива, в който беше загинал бащата на Кенеди. Оттогава непрекъснато го измъчваше съвестта. Знаеше, че Стансфийлд изпитва подобни чувства, ако не и по-силни от неговите, и това само влошаваше нещата. Не че Кенеди не беше способна и кадърна, но когато станеше дума да я контролират в работата й, сърцата им се размекваха. И на Хърли му ставаше още по-трудно. Тази бъркотия беше нейна, а той не успя да я спре навреме. Трябваше още преди месеци да се намеси.
Той отпи от бърбъна си и си припомни как за първи път видя Рап. Интуицията не го беше подвела. Още тогава не го хареса и почувства, че не може да му има доверие. Направи всичко възможно да го изхвърли от програмата, но Рап се оказа по-корав, отколкото си мислеше. Малкият негодник ги водеше за носа, а Кенеди беше прекалено наивна, за да го забележи. Рап беше саможив и егоист. Армия от един човек, решен да избие всеки терорист, който му се изпречи пред очите.
На загрубялото лице на Хърли се изписа широка усмивка. Ако не друго, поне целите на Рап бяха смислени. Трябваше да му го признае. Но проблемът не беше в това. Хърли искаше да избива негодниците не по-малко от Рап, но нещата не бяха толкова прости. Тази професия беше деликатна и трудна и изискваше огромно търпение. Да, човек трябваше да има ум и кураж да убива, да си изцапа ръцете, но също така трябваше да има търпението на ловец. Ненапразно наричаха тази служба „нелегална“ и „тайна“. От ключово значение тук беше да действаш колкото се може по-незабележимо и безшумно. А Рап остави след себе си кървава диря от трупове из цялото Средиземноморие и привлече прекалено много внимание към работата на техния отдел. Само преди няколко месеца бяха водили спор по този въпрос. Хърли положи големи усилия да напие Рап, за да го накара да му се разкрие.
Разбра само, че Рап не го беше грижа дали лошите ще знаят, че той ги преследва. Дори така го искаше. Искаше жертвите му да не могат да спят спокойно през нощта. Искаше да се страхуват и да са нащрек, че някой ден някой ще ги нападне.
Хърли изригна като ураган. Пусна цяла гневна тирада срещу Рап, но той, изглежда, изобщо не се впечатли от думите. Когато Хърли поиска да му отговори нещо, той спокойно му обясни, че така възнамерявал да измами психологически противниците си. Не било достатъчно само да ги убие, искал да лежат през нощта с отворени очи и да се чудят кой е този загадъчен отмъстител. Искал по цял ден да се озъртат, да претърсват щателно всяка кола, в която се движат, и всяко легло, в което спят. Искал да ги побърка.
Хърли си даваше сметка, че самият той не е цвете за мирисане, но сериозно се притесни, че Рап може съвсем да превърти. И тогава младежът продължи да излага пред него мотивите си. Хиляди хора по света нощем лежали будни и оплаквали смъртта на техните близки, загинали от ръцете на подобни страхливци и негодници. Рап искаше самите те да изпитат какво е страх. Искаше да ги остави насаме с техните мисли, да ги накара да преосмислят стореното от тях и да разберат, че то закономерно ще доведе до смъртта им.