Заради парите, разбира се. И заради някакво споразумение, което ДЖСЕ беше сключило с тези зверове. Фаустовска сделка, сключена от лековерни и небрежни хора, които не познаваха уроците на историята. Де Фльори лично беше свидетел на последиците от подобни „примирия“. Обикновено по този път тръгваха онези, които бяха слаби духом и нямаха куража да се изправят и противопоставят на злото. Имаше много паралели и прилики между нацистите, комунистите и тези джихадисти. Всички те бяха социопати в душата си — обсебени от техните примитивни желания и неспособни да възприемат правдата или да изпитат състрадание или съчувствие към онези извън тяхното племе. Ако човек не беше един от тях, за тях той беше нисше създание и затова заслужаваше подобаващото му се според тях презрително отношение, дори и това да означаваше взривяването на пътнически самолети и автобуси, пълни с невинни граждани.
Де Фльори остана на мястото си, когато срещата свърши. Обикновено Фурние и гостите му сами си тръгваха от църквата, поотделно, през определени интервали от време и от различни изходи. Свещеникът седя неподвижно още дълго в тъмната изповедалня, размишлявайки върху чутото и върху това как да постъпи с информацията. Неговите контакти в правителството вече не бяха като едно време. Почти всичките му познати отдавна бяха или покойници, или в пенсия. А и той не беше сигурен дали може да повери на някого толкова ценна и важна информация. Винаги можеше да се обърне към пресата, но Де Фльори не изпитваше добри чувства към журналистите, а и не би дръзнал да огласи мръсните тайни на Републиката на челните страници на вестниците. Трябваше да намери друг начин.
Най-важно беше да остане бдителен. Човек като Фурние би направил всичко, за да опази фалшивата си репутация. Свещеникът се досещаше какво го чака, ако Фурние разбере. Старец като Де Фльори беше лесно да се задуши, докато спи, или пък да се бутне от стълбите. Във всички случаи щеше да го убие, и то по начин, който да изглежда като нещастен случай. От полицията дори нямаше да си направят труда да поискат извършването на аутопсия. Де Фльори стана и излезе от изповедалнята. Докато тихо вървеше към ректорията, го осени една мисъл — сети се за един човек, на когото беше помогнал преди много време. Той беше чужденец, но доверен съюзник. И беше на пост, на който можеше да използва пълноценно информацията. Може би в негово лице Фурние и компанията му щяха да си намерят майстора, и то без да се разчува. Старият отец реши да преспи и на сутринта да се обърне за съвет и напътствие към Светия дух. И ако такава беше волята на Всевишния, той щеше да повика чужденеца.
Тринайсета глава
Неделя сутринта беше известена от църковните камбани. Рап бавно отвори очи и провери тялото си за болки. С изненада установи, че състоянието на рамото му не се беше влошило. Стисна лявата си ръка в юмрук и усети пареща болка. Утеши се от факта, че беше малко по-добре от предния ден. Вдигна дясната си ръка изпод завивките и погледна часовника си. Девет часът и три минути. Беше спал почти дванайсет часа, и то след като предния следобед спа шест часа. Спомняше си как се беше събудил през нощта, за да отиде до тоалетната и да вземе болкоуспокояващо. Обърна глава към прозореца, през който прониквате дневната светлина. Умът му вече премисляше събитията, довели го до този хотел, и единственият въпрос, на който още нямаше отговор — на кого можеше да се довери.
Желанието да избягаш е закономерна човешка реакция, но невинаги е най-мъдрият избор. Така си казваше той, докато пътуваше с метрото в ранното утро след клането в хотела. И сега отново си повтори същата мантра. Притежаваше необходимите умения да избяга, да изчезне, но какво щеше да прави през останалата част от живота си? Даваше си сметка, че през последната година коренно се е променил. Сетивата му бяха изострени като на животно. Вече не можеше просто така непринудено да влезе в стая. Винаги се взираше в лицата, в потенциалните заплахи и в изходите — оценяваше ги и ги категоризираше, като го правеше незабелязано, за да не привлича внимание. Всичко, което вършеше, се планираше до най-малката подробност. Как да надхитриш противника, когато залогът е живот или смърт? Всеки ход, всяка вероятна последица от този ход, трябваше да се анализират, да се претеглят рисковете и ползите, докато накрая не се стигнеше до варианта, който даваше най-добри шансове за успех.
След като напусна склада в ранни зори, последвалите му действия бяха продиктувани от основните му потребности. Покрив над главата, медицински грижи и храна бяха на първо място в списъка му и той трябваше да задоволи всички тези потребности, без да предизвиква подозрение. Поривът да избяга обаче беше най-силен. Искаше му се да се качи още на първата станция на метрото, да отиде направо на Лионската гара, да си вземе раницата с неприкосновения запас от гардероба на гарата и да напусне страната. За три часа щеше да е в Швейцария. Щеше да изтича и да прегърне Грета и тогава най-вероятно Хърли веднага щеше да разбере за появата му. Първото правило винаги беше да избягаш от страната, в която си извършил престъплението, а Рап изрично беше инструктиран да изчезне веднага щом убие Тарек.