— Това догадки ли са, или факти?
— По малко и от двете. Знае, че може да ги накара да се страхуват от него. Да не могат да спят нощем и да треперят в очакване кога ще се появи. Той иска да се страхуват от него.
— Той ли ти го каза? — попита Кенеди леко изненадана.
— Частично. Останалото аз сам сглобих от парчетата.
— И защо не ми каза?
— Ето, сега ти казвам.
Тя се наведе към него.
— Защо не ми каза още когато разбра?
— Казах на Томас.
— И той как реагира?
— Помисли, помисли и отвърна, че да накараш тези типове да си изгубят съня не е чак толкова лошо.
— За бога! — Кенеди се хвана за челото. — Като негов шеф, не мислиш ли, че трябва да ме държиш в течение на подобни неща?
— Не разбирам какво те притеснява. Мисля, че той си е съвсем наред, и Томас е съгласен с мен.
Айрини потърка носа си в опита си да притъпи предстоящото главоболие.
— Това не ти е футболната лига. Ние не си губим времето с празни приказки. Не дразним другия отбор, за да ги извадим от равновесие. Хората ми трябва да са като призраци. Трябва да могат да се промъкнат в дадена страна, безшумно да изпълнят задачата и после да се разтворят във въздуха.
— Айрини, мисля, че преувеличаваш. Врагът и без това знае, че нещо става. Мъртвите тела се трупат необичайно бързо и ако всява страх сред тези хора… — Люис сви рамене. — Ами така да е.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?… Че си спокоен за Рап, но си притеснен за мен?
— Спокоен съм и за двамата ви, но все пак мисля, че се тревожиш прекалено много.
— Тревожа се за него, защото му предстои да убие високопоставен служител в столицата на един от най-близките ни съюзници. Ако се провали, отзвукът ще е толкова силен, че всички ние, без изключение, ще бъдем разпитвани в конгреса, ще ни осъдят и ще ни тикнат в затвора. — Кенеди поклати глава. — Не знам какво пише в твоите дебели книги, но си мисля, че страхът да не попаднеш в затвора е доста здравословно и нормално нещо.
— Мисълта ми, Айрини, е, че Рап е добър. Може би най-добрият от всички, които съм виждал. А обектът му е бавен, мързелив, охранен бюрократ. Довечера всичко ще мине добре. Не за това се притеснявам.
Кенеди беше толкова съсредоточена в мислите си върху операцията в Париж, че едва не пропусна последните му думи.
— Тогава за какво се притесняваш?
— Рап е уникален. Той вече показа, че действа по-добре сам. Настръхва, когато чуе за контрол, и засега Томас е склонен да си затваря очите за тези малки нарушения на дисциплината именно защото този човек е толкова добър в занаята си.
— Но?…
— Нашата държава, както и нашият работодател, да пребъде името му, има славна история и традиция на неблагодарно отношение към онези, които са на предната линия и които го отнасят първи, когато нещата загрубеят. Ако постъпят така и с Рап… — Люис потрепна.
— Нашата държава и нашият работодател дори не знаят, че той съществува.
— Това ми е ясно, Айрини. Мисля в перспектива и ти казвам, че има реална опасност в даден момент съвсем да изгубим контрол над него.
Тя се изсмя.
— Не виждам какво точно те навежда на този извод.
— Айрини, като махнеш маската и всички подробности, пред себе си имаме човек, който е обучен да убива. Да убива онези, които причиняват болки и страдания на невинни граждани или които представляват заплаха за националната сигурност на тази страна. Сегашната му мисия е ясна. Той трябва да убива лошите, които живеят в другите страни. Какво ще стане, ако един ден се събуди и осъзнае, че лошите се намират и тук, точно под носа му, и живеят в Щатите, работят в ЦРУ или на Капитолия?
— Сериозно ли говориш? — Кенеди остана шокирана от теорията му.
Люис подпря с ръце брадичката си и се облегна назад.
— Правосъдието е сляпо, а ако обучиш един човек да бъде едновременно съдия и палач… е, тогава не би следвало да се изненадаш, ако някой ден той заличи в съзнанието си разграничителната линия между терориста и корумпирания и егоистичен бюрократ.
Тя се замисли и след малко отвърна:
— Не съм много уверена в това, което казваш.
Той сви рамене.
— Само времето ще покаже дали съм бил прав. Но едно знам със сигурност. Ако в бъдеще се наложи да го неутрализираш, по-добре гледай да успееш от първия път. Защото ако оцелее, ще избие всички ни до един.