Тихо се приближи до вратата, спря се на половин метър от нея и надникна през шпионката. В коридора стоеше Грета с цялото си скандинавско съвършенство и великолепие. Висока метър и шейсет и пет, със сини очи, високи скули и волева брадичка с малка трапчинка. Русата й коса беше прибрана на опашка, както тя често обичаше да я носи. Рап също я харесваше така. Лекият грим и прическата подчертаваха перфектното й лице. Откакто я познаваше от една година, Рап беше виждал как възрастни и зрели мъже, напълно непознати, до такава степен биват пленени от красотата на Грета, че се вторачват в нея и се блъскат в разни предмети, докато вървят. Тя буквално можеше да ти отнеме ума. В началото това го дразнеше, защото непрекъснато трябваше да гледа зяпнали мъже, когато бяха заедно с нея. По-късно обаче го прие като комплимент. Щом мъжете искаха да гледат, добре тогава. Много скоро разбра също, че Грета е способна сама да защити честта и достойнството си. Тя напълно пренебрегваше нахалните мъжки погледи, но от време на време избухваше като бомба, ако някой от мъжете ставаше твърде настойчив.
Все още застанала пред вратата, Грета се нацупи и отново почука. Търпението й беше на изчерпване. Рап се наведе и извади гумената подпора, която беше поставил под вратата, сред което свали веригата. Когато отвори вратата, завъртя лявото си рамо така, че тя да не го види веднага. Също така скри ръката си с пистолета зад вратата. Усмихна се и я посрещна с думите:
— Извинявай, бях в банята.
Грета присви загрижено светлосините си очи.
— Не изглеждаш много добре.
— А ти както винаги изглеждаш великолепно. — Направи й знак да влезе.
Тя хвана дръжката на куфара и го издърпа вътре. Рап затвори и отново сложи веригата, докато тя оглеждаше стаята. Приключи с огледа точно когато той постави подпората под вратата. Рап очакваше от нея да прояви характер и тя не го разочарова. Грета не беше от жените, които изпадат в паника и се разпищяват пред първия проблем. Тя забеляза белия бинт, стисна зъби, приближи се и протегна ръка. Нежните й пръсти докоснаха кожата около превръзката и Рап почувства сякаш през тялото му мина слаб електрически ток. Беше сторила същото на първата им среща и до ден-днешен този похват имаше въздействие върху него. Грета имаше най-меките и нежни женствени ръце и с едно докосване беше способна да накара коленете му да се подкосят. Тя застана от едната му страна, за да може да огледа добре гърба. Когато го видя, леко ахна от изненада и притеснение. Той трепна, но не от болка, а защото се страхуваше от въпросите й. Тя обаче го изненада и само констатира:
— Ранен си.
Гърлото му внезапно пресъхна.
— Да — дрезгаво отвърна.
Тя прокара ръка по рамото му.
— И доколкото виждам, не те е преглеждал лекар.
Рап намръщено отговори:
— Не е добра идея.
— И предполагам няма да ми кажеш как се случи.
Той сви рамене.
— Може би по-късно.
Тя се намръщи и поклати глава.
Щом беше скръстила ръце, значи той щеше да си има сериозни неприятности. Затова добави:
— Първо трябва да събера повече информация. — После протегна към нея здравата си ръка, тази с пистолета, и я придърпа към себе си.
Тя постави длани и положи лице върху гърдите му.
— Радвам се, че дойде — каза той и я целуна по челото. Оръжието му пречеше и затова го метна на леглото.
— Боях се, че рано или късно ще се случи подобно нещо — тъжно изрече Грета.
Рап помълча и после отвърна:
— Да… и аз съзнавах риска, но все си мислех…
— Мислеше, че си недосегаем. Че винаги ти ще си този, който убиваш. Сега вече знаеш, че си смъртен като всички нас. Как се чувстваш?
— Аз и чувства… не ставай смешна.
— Не те съдя. Не знам точно с какво се занимаваш, но се досещам. Някога оплаквала ли съм се от това?
— Не.
— Именно. Аз не съм дошла да те променя. Уважавам те, но повече от всичко искам да те виждам жив.