— Гледай си работата.
— Не, благодаря. — Бърнстайн започна да реди в своето поле черните фигури.
Двамата толкова се бяха увлекли, че не забелязаха мъжа с шлифер цвят каки, седнал на съседната маса. Той носеше слънчеви очила и тънки кожени ръкавици. Непознатият извади вестник изпод мишницата си и го постави на масата. С гробовен глас, малко по-висок от шепот, той каза:
— Значи искаш да ме пратиш по дяволите? И да драснеш за Кайро?
Двамата пребледняха като мъртъвци. Бърнстайн погледна приятеля си така, сякаш искаше да потъне вдън земя. Бавно се обърнаха по посока на гласа и видяха мъжа, седнал на метър и половина от тях.
Стан Хърли смъкна очилата до носа си и погледна Джоунс право в очите.
— А какво ще кажеш да ти пръсна мозъка с куршум, за да сме квит?
Високият репортер седеше, зяпнал от изненада, прекалено шокиран, за да отговори. Устата му се раздвижи, но от нея не излязоха никакви думи. Тогава започна да заеква, сякаш беше ученик от първи клас.
— Стига си мънкал! — заповяда му Хърли. — От колко време работя с вас двамата?
И отново Джоунс измърмори нещо.
Хърли, какъвто си беше нетърпелив, сам отговори на въпроса си:
— От седемнайсет шибани години. А вие, егоистични негодници, как искате да ми се отблагодарите? Измъкнах задниците ви от оная каша в Турция. Помогнах и на двама ви да си намерите работа и през годините ви финансирах твърде щедро, а вие ми се правите на някакви скапани жертви.
— Аз само…
— Млъкни! После ще говориш. Сега си мисля дали изобщо си заслужаваш риска. — Хърли се облегна назад и кръстоса крака. — Турция, експресния влак. Двама тъпи колежани, решили да прекарат нелегално в Щатите наркотици и там да ги продават на печалба. Говоря за едрите космати турски полицаи, които щяха да отнемат целомъдрието на американските студентчета по журналистика. Мислех си, че тази мила картинка се е запечатала достатъчно трайно в дървените ви глави. Поне така ми се стори, когато вие тогава затичахте към мен и разревани като бебета ми се примолихте да ви спася.
Бърнстайн погледна сериозно Хърли и отвърна:
— Не съм забравил, че ни спаси, и никога няма да го забравя.
— Не ти ме притесняваш, Дик, а красавецът до теб.
Джоунс се беше поокопитил и устата му вече не беше пресъхнала.
— Аз… Аз се извинявам. Не се чувствах добре и бях в лошо настроение.
— Настроение? — повтори с отвращение Хърли.
— Настроението няма нищо общо с това. Работата е сериозна и макар и да знам, че си мислиш, че си сключил сделка с дявола, трябва да приемеш факта, че след всичките тези години рамо до рамо до сърцатите ти и чувствителни колеги журналисти може и да си прихванал от комунистическата зараза. — Агентът се наведе към него. — Съединените американски щати не са врагът в тази война. ЦРУ не са лошите. Ако си отвориш очите и се огледаш хубаво, ще го видиш. Не сме идеални, но сме много по-добри от другия лагер. А сега… искам да чуя от теб, Брайън, какво беше толкова трудно във взаимоотношенията ни?
Джоунс заби поглед в шахматната дъска и се покашля.
— Ами малко неетично е за журналист да работи за човек като теб и за твоята организация. Много е стресиращо за мен. Ако се разчуе… — Той не довърши, само поклати глава.
— Неетично. — Хърли се изсмя. — Неетично е да се опиташ да прекараш незаконно наркотици от една държава в друга. Или да зарежем настрани глупостите и да си кажем истината? Това си е углавно престъпление, което се наказва с двайсет години турски затвор.
— Тогава бяхме млади и неразумни.
— А сега си стар, но пак неразумен. Какво ще кажеш за парите, които ти давах през годините? Да не би да си намалил етичното си бреме, като си раздал парите на Армията на спасението?
Джоунс поклати глава.
— Знаеш ли, Брайън, трябва да слезеш малко на земята. Ти не си единственият журналист, когото държа в джоба си, и не аз съм измислил тази практика. И преди теб е имало много твои колеги, и ще има предостатъчно и след теб. Трябва да започнеш да ме приемаш като твой кръстник. Мислиш ли, че щеше да спечелиш наградата „Мъроу“ преди три години, ако преди това не се бях погрижил да не те застрелят?
— Не — отвърна Бърнстайн, макар и въпросът да беше риторичен.
— Трябва да го слушаш повече — продължи Хърли и посочи Бърнстайн. — Твоят проблем, Брайън, е, че като цяло си добро момче, но си малко неуверен. Престани да се притесняваш какво мислят за теб колегите ти. Една малка част от тях може и да са ти приятели, но повечето, щом усетят, че падаш, ще ти се нахвърлят и веднага ще ти вземат работата. Ти сключи сделка с мен преди години и аз ти спасих задника. Никога не го забравяй. Ако погледнеш връзката ни отстрани, ще видиш, че взаимоотношенията бяха ползотворни и за двама ни. Ако не желаеш да го видиш, тогава да приключим още сега. И повярвай ми, ще направя всичко възможно да те изхвърлят и да ти съсипя кариерата. Само след един месец ще те намерят обесен на гредите на онази твоя колиба в Тъндър Лейк. Ще си толкова надрусан с наркотици, че никой няма да се усъмни и за секунда, че си се самоубил.