Баща му добре си представяше какво щеше да стане със сина му, ако останеше в свинефермата до края на живота си. Затова го закара в пункта за набиране на служба в армията. Джейк Брамбъл вече имаше до себе си една свадлива и недоволна жена, която все пропускаше да отбележи факта, че фермата е доста доходоносен бизнес. Но тя не можеше да се примири със срама, че се е омъжила за свинар. Джейк нямаше намерение да гледа как синът му си пропилява младините, изпълнен със самосъжаление какъв е можел да стане.
И така, на осемнайсет години Чет постъпи в армията. Две години по-късно стана рейнджър и три години по-късно беше приет в отряда на най-добрите командоси — „Делта Форс“. По време на кариерата му имаше и известни спънки и неприятности, главно сбивания в баровете или строги забележки на офицери, които не оценяваха саркастичното чувство за хумор на Чет и го обвиняваха в неуважение към по-висшестоящите чинове. По всичко личеше, че склонността на Чет към пиенето, сбиванията и неуважението му към по-старшите от него офицери рано или късно ще му навлече сериозни неприятности.
Така и стана, докато беше в свободното си от службата време, в една гореща августовска вечер на едно парти във Файетвил, Северна Каролина. Заведението имаше ресторантска част с маси за хранене от едната страна и голяма зала с дансинг от другата, където по цяла нощ се лееше кънтри музика и южняшки рок. Оскъдно облечени момичета със завързани тениски и къси шорти сервираха леденостудена наливна бира, която не беше и много скъпа. През уикендите заведението беше претъпкано с военни, някои дошли с униформите си, но повечето цивилни. Чет и другарите му от „Делта“ никога не ходеха униформени на бар и когато група униформени офицери с дамите си влязоха в заведението, той не устоя на изкушението. Всичко се разви бързо. Той извика някакви обиди по техен адрес, които обаче малко или много бяха заглушени от силната музика. Офицерите надушваха от километър момчетата от „Делта“ — повечето бяха с дълги коси, бради, мустаци и мускулести. Ситуацията взе решителен обрат, когато Чет поиска да танцува с жената на един лейтенант, която беше много красива.
Лейтенантът, значително по-дребен от Чет, прие това като обида. Чет го бутна и преди страстите да са се успокоили, един полковник с пагони и с отличителни знаци на пехотинец ветеран и парашутист, с две пурпурни сърца и гърди, окичени с лентички, се намеси в спора. Останалите от „Делта“ имаха благоразумието да се оттеглят, но Чет беше твърде сърдит и пиян, за да осъзнае, че щеше да пресече Рубикон, да прекрачи граница, която никой човек под пагон никога не прекрачваше. Полковникът информира Чет, че неговият командир му е стар приятел и че ако той не се отдръпне, полковникът ще отиде на масата при командира му, ще си поприказва и Чет ще съжалява, че го е срещнал, и следващия път едва ли ще вдигне ръка срещу офицер. Чет пиянски кимна и сякаш няколко секунди обмисля предложението на полковника. После му каза да върви на майната си. Полковникът беше трезвен и се приготви за бой. Обърна се към останалите от „Делта“ и им даде съвет да си приберат приятелчето веднага, преди да го е пратил в карцера.
И точно в този момент пияният Чет нанесе ляво кроше, което обаче се плъзна по темето на полковника. Онзи реагира с два светкавични удара — единият в слабините, другият в слънчевия сплит. Чет падна на колене и полковникът му нанесе саблен удар с длан по врата, в резултат на което Чет изпадна в нокаут.
На следващия ден се събуди на бетонния под, а вратът толкова силно го болеше, че не можеше да вдигне глава и да огледа къде се намира. След около минута разбра, че се намира в карцера във Форт Браг. Чу гласове, единият от които му беше познат. Беше на неговия командващ офицер. Постепенно си припомни събитията от предната вечер. Даде си сметка, че е изправен пред много сериозен проблем. Чу друг глас, който като че принадлежеше на наперения полковник от бара. Чет се обърна по гръб, за да ги види по-добре, и забеляза, че е повръщал върху себе си.
— Ти решаваш, Майк — каза неговият командир. — Аз няма да възразя, ако поискаш военен съд за този глупак.
Полковникът беше облечен в зелената си бойна униформа, панталоните му затъкнати в лъскави парашутистки кубинки. Беше изпъчил гърди, сякаш беше на парад в стойка „свободно“.
— Изкушавам се. Как, по дяволите, може някой толкова глупав да стигне до „Делта“? — попита той офицера от елитния специален отряд. — Когато служехме заедно с теб, проверяваха и умствения им багаж.