— Е, да, за съжаление не ги тестваме как се държат, когато са пияни.
— Може би трябва да започнете да го правите.
Командирът се обърна към вратата и каза на някого:
— Стан, за какво ти е такъв малоумник?
Чет положи усилие, за да се извърти и види с кого говореше командирът му. На вратата стоеше мъж със сив костюм. Косата му беше подстригана късо като на военен, но в начина, по който стоеше, имаше някаква волност и непринуденост.
Непознатият изгледа продължително Чет и отговори:
— Спомням си как и аз на младини на няколко пъти изпитвах желание да фрасна офицер. Дори веднъж го направих. Но не съм много сигурен, защото бях мъртвопиян.
Полковникът, който беше набил Чет, поклати глава от отвращение.
— Не искам изобщо да си цапам ръцете с тоя боклук… А и на твоите момчета от „Делта“, Джим, ще им дойде в повече още един публичен скандал.
Командващият офицер въздъхна облекчено. Приятелят му беше абсолютно прав. Най-добре беше да прехвърли този задник направо на Хърли.
— Стан, той е твой.
Стан Хърли поглади мустаците си и кимна, сякаш беше очаквал такъв развой.
— Беше ми приятно да работя с вас, господа.
— Моля, пак заповядай. — Двамата офицери тръгнаха по коридора, доволни, че са се отървали от проблема.
— Стани — нареди му Хърли.
— Кой пък си ти? — измърмори Чет.
Хърли се ухили. С този, изглежда, подходът щеше да е твърд.
— Кой съм аз не ти влиза в работата. Това, което трябва да знаеш, е, че току-що те отървах да не прекараш пет години в затвора в Лийвънуърт. А сега вдигай задника си и да вървим, Виктор.
— Аз не се казвам Виктор.
— Вече се казваш. Да вървим.
Това беше преди три години. В началото Чет не знаеше точно каква ще е неговата нова професия. Благодарен беше, че са го избавили от затвора, но не беше и много щастлив, че вече не е в групата на най-елитните командоси в света. Имаше някакво предчувствие обаче, че е попаднал на идеалното за него място, при перфектния учител. Никакви козирувания повече, никакви устави и правила и най-хубавото беше, че от него се искаше да убива.
Брамбъл погледна над мониторите, към фотографиите, които беше залепил с тиксо върху стената на микробуса. Бяха общо пет. Първата беше черно-бял портрет в анфас. Тя караше Брамбъл да мрази Рап още повече. Този човек беше със сурови черти, но мъжествен и красив. Докато на Брамбъл му се налагаше да гони и преследва жените, при Рап те идваха охотно по собствено желание. И в допълнение към цялата тази обида глупакът постоянно отрязваше дамите. „Мразя те, арогантен и надменен нещастник!“
Брамбъл се запита откъде ли Хърли се беше сдобил с тази фотография. В тази професия офицерите не обичаха много да се снимат и особено пък да позират за снимка по такъв начин. Другите четири фотографии бяха направени тайно при наблюдение. Едната от тях беше направена точно на тази улица и точно пред сградата, в която се намираше конспиративната квартира. И отново Брамбъл сериозно се замисли как и при какви обстоятелства беше направена. Вероятно Хърли или пък онази пачавра Кенеди бяха наредили Рап да бъде поставен под наблюдение. „Не — каза си той, — тя прекалено много го обича, за да даде подобна заповед. Той е нейният любимец и тя никога не би го поставила под наблюдение.“
Значи беше Хърли. Той беше голям хитрец. Понякога Брамбъл си мислеше, че този корав кучи син мрази Рап почти колкото и той него. „Иска от мен да го убия — каза си. — Иска от мен да го отърва от този проблем и аз ще съм щастлив да се подчиня.“
Осемнайсета глава
Александрия, Вирджиния
Айрини Кенеди седеше в хола в къщата си в Стария град. Съпругът й беше излязъл да тренира за поредния маратон, докато тя в момента беше стигнала до средата на втория вестник и третата си чаша чай от сутринта. Бракът й можеше да е по-добър, но също така можеше да е и по-лош. При тях нямаше крещене или насилие, но имаше охладняване и мълчаливо съгласие, че те вече не се обичат така страстно, както преди една година.
Кенеди беше погълната от работата си, а той беше вглъбен в самия себе си. Тя не можеше да реши да го търпи ли, или да се откаже. Разводът беше една трудна и продължителна съдебна битка и освен това тя не беше от онези, които лесно се отказват от важните неща в живота.