Фурние свъси вежди и взе фотографиите.
— Не са много умни.
— Съгласен съм.
— Като броим и тези от вчера, общият брой на вероятните агенти на „Мосад“ става шест.
— Това са само тези, за които знаем.
— А онези тримата, които пристигнаха със самолет вчера… те още ли се спотайват в хотела на Риволи? — попита Фурние.
— Да.
Фурние взе другите фотографии.
— Имат ли оръжие?
— Не забелязахме, но е разумно да предположим, че имат.
Фурние кимна.
— Искаш ли да ги извикаме за разпит?
— Още не. Искам първо да разбера какво са намислили.
Мерме сви устни скептично. Фурние добре познаваше този израз.
— Не си ли съгласен?
— Тримата в хотела нямат дипломатически паспорти. Можем да ускорим нещата. Ако те държат оръжие в стаята или в себе си, можем да ги задържим за неопределен срок и да ги разпитваме колкото си поискаме.
— Можем, но моят колега от Тел Авив Бен Фридман — Биг, ще плени няколко от нашите в Израел и ще направи абсолютно същото с тях. И какво ще постигнем тогава?
— Предвид произшествието в хотела, смятам, че имаме солидни основания да постъпим така.
— Така е, но Бен Фридман е мечка, която не бих искал да дразня.
Мерме понесе отказа спокойно.
— Силите ни са прекалено разпръснати. Шестима души следят руснаците, осем следят британците и десет — американците.
Фурние се досещаше какво си мисли колегата му. Ако тази операция продължеше още дълго, щеше да се наложи да задействат още хора и да поискат още пари, а това означаваше по-голям интерес от страна на правителството към техните дела.
— Разбирам добре притеснението ти. Ако до утре нищо не се случи, ще преценим наново… може би дори ще помолим любезно част от тези хора да напуснат страната, за да не си пилеем ресурсите по тях.
— И със сигурност сме пропуснали поне още няколко.
Фурние си мислеше същото, но разполагаше с информация, която не желаеше да споделя с Мерме.
— Да изчакаме още един ден и после ще можем отново да се съсредоточим върху евреите, британците и американците. Имаш ли за мен други интересни новини, свързани с нашите американски приятели?
— Да — отговори Мерме, който за малко да забрави, че трябва да провери и съгласува самоличността на един човек. — Тримата, които се появиха вчера… още седят натъпкани в микробуса на Чаплен. Днес следобед цъфна още един. — Той намери нужната му фотография и я показа на шефа си.
Фурние не повярва на очите си.
— Боже мой!
— Какво?
— Не какво, а кой. — Той поклати глава. — Отдавна не бях го виждал. — Погледна през прозореца и си спомни за една от най-първите си задачи в Югоизточни Азия. — Той е много опасен.
— Кой е той.
— Стан Хърли. От ЦРУ. Или по-точно, беше от ЦРУ. Чух, че се е пенсионирал преди няколко години.
— Млад ми се вижда за пенсионер.
Фурние кимна.
— Хърли е като акула. Такива като него цял живот са правили само едно. Те не се пенсионират… просто умират някой ден. Трябваше да се досетя по-рано.
— Предполагам, че се е занимавал с мръсни операции.
— Да. — Фурние поклати глава, когато си спомни как веднъж пред очите му Хърли беше отрязал ушите на един във Виетнам. А беше чувал през годините не една и две истории за подвизите му в Съветския съюз. — Той беше много добър в занаята. Говореше се, че направо изкарвал от кожата им руснаците.
— И какво прави в нашия хубав град?
— Много добър въпрос. Твоите хора проследиха ли го?
— Не… не знаехме кой е и решихме да насочим наблюдението върху микробуса.
Давайки си сметка колко са ограничени ресурсите им, Фурние не можеше да се сърди или да се скара на подчинения си.
— Кажи на нашите да проверят базата данни от митническия контрол. Да търсят името Стан Хърли и другите му псевдоними, които са изброени в неговото досие. Когато пак попадне в полезрението ни, искам да го проследите. Трябва да знам всеки негов ход.
— Сигурно се налага да са доста предпазливи с него.
— Много уместно казано, Пиер. Този човек е много агресивен и не се колебае да използва сила.