— Като сексфетиш.
— Нещо такова.
Грета му се изплези и се нацупи.
— Ако продължаваш да ми правиш физиономии, можем да се откажем от перуката и да ти вържем косата на плитки.
Тя го удари леко по гърдите и се опита да се изскубне, но Рап я държеше здраво.
— Вече ти обясних, ако искаш довечера да дойдеш с мен, ще трябва да си сложиш перука.
— Никой не ме познава.
Вече го бяха обсъдили в хотела.
— Сигурно, но Стан те познава и ще е нащрек, когато пристигнат.
— Не разбирам защо просто не отидеш при него. Той е добър човек, ще те изслуша.
— И после ще ме затвори, и ще ме държи в преса цял месец.
— В преса? — попита озадачено Грета.
— Ще ми вземе часовника и всичките ми дрехи и ще ме натика в много тъмна стая. Там ще си играе с мозъка ми колкото си поиска, докато не му кажа истината.
— Не ти вярвам. Познавам го от малка.
— Стан има и друга страна. Много тъмна страна. — Тя изглежда не искаше да повярва на думите му. — Грета, знаеш каква ни е работата.
— Да, знам — шпиони сте.
„Вярно е, повече или по-малко“ — каза си Рап.
— А шпионите убиват хора. Ние лъжем и мамим, заговорничим, за да получим необходимото. Слагаме си всякакви маски и играем всякакви роли, за да не може добри хора като теб да видят жестокия и грозен човек зад маската.
— Искаш да кажеш, че и ние с теб сме такива ли?
— Не. — Той изпъшка. — Искам да ти кажа какъв е Стан… и може би и аз ще стана като него някой ден, но определено не го искам.
— Но ти добър лъжец ли си?
— Не и като Стан Хърли, но когато съм на акция, правя всичко възможно, за да изпълня задачата си.
— А когато се отнася за мен?
Рап постави ръце на раменете й.
— Ако не те обичах, нямаше да ти се обадя. Щях да те оставя да отидеш в Брюксел, аз нямаше да дойда на срещата и ти щеше да се побъркаш от притеснение. Но аз ти се обадих. Ти пристигна в Париж и сутринта ти разказах неща, заради които могат да ме убият. Но въпреки това ти още се съмняваш в мен. Грета, моля те да не споделяш тази информация с дядо си или с когото и да е друг. Харесвам дядо ти. Знам какво е правил през Втората световна война и после, когато руснаците започнаха да показват имперските си амбиции. Ако той разбере, че съм те забъркал в това, не се и съмнявам, че ще вдигне телефона, ще се обади на когото трябва и ще го помоли да му направи услуга. После ще трябва да се озъртам до края на живота си. Рано или късно някой ще ме свари, докато спя, и ще ми пръсне главата с куршум.
— Дядо ми никога не би постъпил така.
— Дядо ти е много сериозен човек и ще възприеме като предателство факта, че внучката му се е влюбила в човек като мен. Той ще иска да те защити и най-добрият начин да го направи ще е да нареди да ме ликвидират.
— Не го вярвам.
— Не знам какво друго да ти кажа. Можеш да си тръгнеш, ако поискаш, Грета. Няма да споря с теб за всяко нещо.
— Не ме ли искаш при теб?
— Не съм казал това. Не изопачавай думите ми. Исках да те видя и да те помоля за помощта ти, но не можем вечно да спорим. Аз съм добър в моята професия, въпреки случилото се онази вечер. — Беше й разказал всичко — за мнимите бодигардове, за заниманията на Тарек, преди да стане министър, и за мнението му, че това е бил добре замислен капан.
— Фактът, че още си жив, е доказателство, че си добър в професията си.
— Благодаря ти. А сега ще престанеш ли с въпросите и ще отидеш ли да си купиш перука?
Тя кимна, хвана го през кръста и зарови лице в гърдите му. Прегърна го силно, без да каже нищо. Рап я целуна по главата и добави:
— След няколко часа ще те чакам в хотела.
Грета кимна.
— Не може ли да се срещнем направо тук, а не в хотела?
— Ето пак оспорваш действията ми. Казах ти, че не знам колко време ще се забавя. Затова е по-добре да се срещнем в хотела. — По физиономията й разбра, че е притеснена. — Не се безпокой, скъпа, нищо няма да ми се случи.
Тя се надигна на пръсти и го целуна по устните.
— Обичам те.
Рап въздъхна дълбоко.
— И аз те обичам. Сега иди за перуката. — Той я завъртя, потупа я закачливо по гърба и я изпрати. На всеки няколко метра тя се обръщаше да види дали той още е там. Рап не мърдаше от мястото си и чакаше, иначе беше много вероятно тя да тръгне след него. Когато Грета вече беше на разстояние две пресечки от него, той пое по пътя си. Тръгна към реката, после зави обратно. Ке дьо Монтебело беше препълнен с туристи и парижани. Виждаше се катедралата „Нотр Дам дьо Пари“, разположена на остров в средата на Сена.