Що се отнасяше до тайнствения убиец, Фурние още нямаше категорично мнение. Беше чел списъка с ликвидираните от него лица и за никого от тях той и колегите му по борбата с тероризма не биха пролели сълзи. Но макар и да не изпитваше любов към ислямистите, той беше длъжен да опази Франция от възмездието на фундаменталистите. Това означаваше да защити Франция както отвън, така и отвътре. Ако Вега и хората му желаеха смъртта на този убиец, това не засягаше Франция. Но за беда убиецът не беше мъртъв. Всичко завърши с грандиозен провал. Фурние беше използвал връзките и източниците си на информация, за да разбере, че либийският петролен министър е в списъка за ликвидация. После им помогна да устроят засадата. Първоначално, когато разбра, че убиецът е очистил не само Тарек, но и четирима от хората на Самир, Фурние изпадна в паника. Уплаши се, че ликвидаторът е дяволски добър. Но с времето се оказа, че причината за провала е съвсем друга. Самир беше идиот, а значи и ликвидаторът не беше чак толкова добър.
Той отпи от виното и се запита къде ли беше сега убиецът. Почти сигурно беше избягал от Франция. Фурние беше сигурен, че неговата роля в касапницата в хотела никога няма да излезе на бял свят. Но първо трябваше да заличи и малкото оставени следи. Щом Вега приключеше с разговора по телефона, той щеше да му постави ребром условията си. И щеше да внесе някои промени в сделката им.
Вега най-накрая затвори телефона и го остави на масата.
— Извинявай, но разговорът беше важен за мен.
Французинът отвърна:
— Макс, за мен беше удоволствие да работим заедно.
— За мен също. — Вега се усмихна и вдигна чашата си с перие.
Любезността изчезна от лицето на Фурние.
— Обаче не ми беше приятно да работя с двамата ти помощници.
Събеседникът му отново се усмихна, сякаш ставаше дума за някаква дреболия.
— Малко са грубовати и неошлайфани.
— Това е меко казано. — Фурние остави чашата си на масата. — В момента в твоята стая ли са?
Вега имаше чувството, че французинът вече знае отговора на въпроса, но не желаеше да изглежда твърде сговорчив.
— Не ми е разрешено да ти кажа.
Фурние изсумтя.
— Не ти е разрешено. Не се занасяй с мен, Макс. След всичко, което се случи онази нощ, гостоприемството ми взе да се изчерпва. Имах към вас само една молба — Самир да напусне незабавно страната.
Вега кимна.
— Ако искаш да продължим взаимоотношенията ни, трябва да си наясно с някои неща. Когато ти кажа, че искам да се направи нещо, и то незабавно, значи наистина трябва да се направи.
— Разбирам те, но има известни усложнения.
— Единственото усложнение според мен е, че Самир още е във Франция. Полицията разшири разследването. Само въпрос на време е да разберат кой е бил петият човек. Самир се превърна в проблем. Не мога да стоя и да гледам как спокойно се разхожда. Знае прекалено много.
— Мисля, че тревогите ти са неоправдани. Самир е лоялен. Нищо няма да излезе от това.
— Самир е лоялен към теб и към твоята организация, но не и към мен. Той дори ме заплаши. — Фурние поклати глава, за да изрази престореното си възмущение. Той оглавяваше Службата за действия на ДЖСЕ, а някакъв си нищо и никакъв арабин сипеше закани към него, и то в собствената му страна. А сега Вега искаше да изкара всичко като дреболия. Цялата нелепост на ситуацията го подтикна да вземе прибързано решение: — Макс, мисля, че не ме приемаш достатъчно сериозно. Вече започвам да губя вяра в теб и в хората ти…
— Но?
— Няма „но“. Моите хора заплашиха ли те?