— Няма — съгласи се Стансфийлд. — Освен това трябва да допуснем, че той е убил и четиримата бодигардове.
— Двамата гости на хотела и служителят са били направени на решето — каза Кенеди. — В единия от случаите има много изстрели в гърдите и в лицето. — Тя поклати глава. — Трябваше да се досетя още в началото.
— И аз. — Стансфийлд се помъчи да се съсредоточи върху проблема, който го притесняваше. Нещо в това море от факти му убягваше — нещо, което беше точно под носа му.
Кенеди го познаваше достатъчно добре и разбираше какви процеси текат в главата му. Затова предпочете да замълчи. Люис също не беше от приказливите; предпочете да наблюдава отстрани.
Стансфийлд разгледа проблема от всички страни. Рап беше казал, че е било капан. Как можеше да се примами човек като Рап в капан? Като му се предложи апетитна тлъста стръв като Тарек. Но откъде са знаели, че Тарек е в списъка и защо толкова охотно са се решили да го пожертват? Тези два въпроса и различните им разновидности не даваха мира на Стансфийлд.
— Според Рап имаме изтичане на информация.
— Да.
— Колко души са виждали списъка?
— Пълния списък ли? — попита Кенеди. — Доколкото знам, вие, Стан, аз, Рап и Ридли.
— Но сигурно има и още.
— Винаги може да има и още. Вие сте ме учили така.
Той кимна.
— Вярно е. Какво стана с твоя екземпляр от списъка?
— Унищожих го. Пазя информацията тук. — Тя посочи челото си.
Стансфийлд беше постъпил по същия начин.
— А Мич?
— Един уикенд му го показах, разучи го и накрая го унищожихме.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Но той може да си е водил записки след това — намеси се Люис.
— Едва ли, не е в стила му — отвърна Кенеди. — Той има доста добра памет.
— А Ридли?
— За него не знам със сигурност, но той е доста стриктен, когато се отнася за такива неща.
— Къде е той сега?
— В Амстердам.
— Искам подробен разпит. Направо заминете за Амстердам, така ще е по-лесно.
Кенеди кимна и попита:
— А Стан?
— Аз ще се заема с него.
— Кога?
— Утре сутринта летя за Париж.
— Наистина ли? — попита Айрини с неприкрита изненада.
— Кук ме помоли да отида с него, да му помогна да изглади нещата. — Стансфийлд нарочно запази за себе си подозренията си относно Кук.
— Искам да тръгнем колкото се може по-скоро — каза Кенеди на шефа си. — Ако може дори днес следобед.
— Защо?
— Защото съм единствената, на която той има доверие. И е най-добре аз да го доведа.
— На Стан не се ли доверява?
Тя погледна Люис за помощ.
Както обикновено, психологът беше подпрял с длани брадичката си.
— Кажи на Томас какво каза Мич за Стан — реагира той.
— Той мисли, че ако Стан се докопа първи до него, ще го държи месец в единична камера и ще го бие.
Стансфийлд се замисли. Рап не беше далеч от истината. Може би не беше толкова лоша идея да прати Кенеди. А на Хърли щеше да нареди да разследва с какво Тарек е изгубил благоволението на либийците.
— Тревожа се, че сме изправени пред по-сериозен проблем — каза Люис на Стансфийлд.
— Какъв е той?
— В момента пиша доклада си. Искам да съм сигурен, че съм направил правилните изводи, преди да дам окончателните си препоръки. Но през това време настоявам да държиш Стан и Виктор по-далеч от Рап. Нека Айрини да го доведе, а аз ще се занимая с разпита. — Стансфийлд помисли върху думите на психолога и кимна. — Трябва да заповядаш по категоричен начин на Стан да стои настрана от Мич и да наблегнеш, че заповедта ти трябва да се спазва стриктно.
— Това има ли нещо общо с подозрението на Рап за изтичане на информация? — попита Стансфийлд.
— Вероятно, но по-голяма грижа сега ми е да избегнем конфронтацията, а вярвам, ще се съгласите с мен, че и Стан, и Виктор страшно много обичат да влизат в конфронтация.
Стансфийлд се върна и седна отново на канапето.
— Притесняваш се за Мич ли?
След като Кенеди се обади на Люис, той положи големи усилия да изрази мислите си така, че да не предизвика тревога у Стансфийлд и това да не го подтикне към прибързани действия.