— Рап е уникален индивид — отвърна Люис. — И е изключително ефикасен. Като се замислим какво направи за една година, според мен ще е най-малкото глупаво да подлагаме на съмнение неговата лоялност. Но… си мисля, че са се натрупали определено недоволство и враждебни чувства.
— Към Стан ли?
— Да… и към други. Той се превърна в нашето момче-чудо. Дадохме му голяма свобода на действие и до този момент показваше невероятни резултати. Стан не може да оцени обективно показателите на Рап, а Виктор, изглежда, го мрази дори само от любов към спорта. Както много добре знаеш, Стан не се контролира лесно и има проблеми с подчинението. И никак не му харесва това, че на Айрини и Рап беше позволено да действат извън неговата власт. Той веднага стовари върху Мич цялата вина за случилото се в Париж, без да може да подкрепи думите си с конкретни факти и доказателства. Сега се оказва, че Мич няма абсолютно никаква вина. В действителност дори е доста учудващо, че е успял да премахне обекта и да се измъкне.
Стансфийлд кимна.
— Предвид тази нова информация разбирам съображенията ти.
— Сутринта Рап е казал нещо на Айрини, което според мен е много показателно. Ще го перифразирам, но смисълът на думите му е „радвам се, че вашите бюрократи са го разбрали толкова бързо. И в момента си представям как чичо ти подлага на критика всеки мой ход, въпреки че и понятие си няма какво точно е станало“. Това са думи, изпълнени с недоволство и дори вражда.
— Към Стан?
— Да, към него, и вероятно към други. Сигурно си спомняш как е било и при теб на определени етапи от кариерата ти. Всички сме минали през това… били сме на хиляди километри далеч от дома, чувствали сме се изолирани и изоставени от шефовете, които дават заповеди, без да имат най-малка представа каква е действителната ситуация.
Стансфийлд можеше да изброи твърде много такива случаи от собствения си опит.
— Добре, значи изпращам Айрини да го върне обратно, ще държа Стан далеч от него и когато се съберем, ще седнем и ще обмислим всичко.
— В общи линии, да. Но съм длъжен да те предупредя. Имам доста добро понятие за психиката на Рап. Той е много по-прост и праволинеен, отколкото изглежда. В момента си мисли, че някой от групата ни го е предал, заради което едва не загина. Моето предположение е, че той няма да се спре пред нищо, докато не открие този човек, а когато го открие, ще го убие.
След няколко секунди размисъл Стансфийлд го попита:
— Дори и да му заповядам да не се меси?
— Той изпитва огромно уважение към теб. Ако успееш да го убедиш, че сам ще се разправиш с този предател, той може и да отстъпи, но ще иска от теб доказателство, че проблемът е ликвидиран.
Стансфийлд кимна, обърна се към Кенеди и й каза:
— Доведи ми го тук. Ще се обадя на Стан и ще му дам нарежданията си. После ще седнем всички заедно и веднъж завинаги ще сложа край на тази вражда. Отсега нататък ще искам от вас да се подчинявате безпрекословно на заповедите ми и който не го стори, ще бъде изключен от този екип.
Люис и Кенеди бързо се спогледаха и кимнаха.
— Сериозно ви казвам — добави Стансфийлд, очевидно уморен от кавгите. — И повярвайте ми, аз самият съзнавам, че Стан има определени слабости. Двамата имат дълга и продължителна вражда, като се започне още от Берлин и се мине през Будапеща, Москва, стигне се до Близкия изток, че и оттатък. — Той поклати глава. — Тези глупости трябва да престанат, и то веднага.
— Слушам, сър. — Кенеди стана и му благодари за срещата. — Ще имате ли нещо против, ако разпитаме Ридли в Париж?
— Добре. Само гледайте да е в безопасно и защитено срещу подслушване място.
— Непременно. Благодаря ви. Ще ви информираме веднага щом пристигнем.
Стансфийлд ги съпроводи с поглед, докато двамата излязоха от кабинета му. Според него те не разбираха напълно в колко опасно положение бяха всички. Ако наистина имаше изтичане на информация, то трябваше да бъде спряно незабавно, преди всички те да се изправят пред Сенатската комисия и в крайна сметка да се озоват в затвора. С Рап обаче определено не бяха сбъркали. Стансфийлд добре разбираше какви рискове крие да накараш един високомотивиран и талантлив човек да убива в името на страната си. Студените, безчувствени убийци бяха най-предсказуеми. Рап обаче беше всичко друго, но не и равнодушен към професията си. Защото не друго, а омразата му към терористите го движеше и караше да убива с такава ефикасност. Каква щеше да е реакцията му, ако го изтеглеха от активна дейност? Със сигурност непредвидима, предположи Стансфийлд. Как щеше да реагира той, ако разбереше, че някой в Лангли продава държавни тайни на противника? По определение този някой беше предател и Стансфийлд не се съмняваше ни най-малко какво би сторил Рап с такъв човек.