Двайсет и четвърта глава
Париж, Франция
С номерата не възникнаха проблеми. Имаше един голям подземен паркинг на няколко пресечки от Айфеловата кула. Рап се спусна до третото подземно ниво и намери седан, който беше паркиран в един тъмен ъгъл. Той бързо свали предния и задния номер и оттам отиде на четвъртото подземно ниво. Номерата на личните автомобили се състояха от четири цифри, последвани от две букви и после още две цифри. Отне му няколко минути да намери кола, първите две цифри на чиито номера съвпадаха. Повечето хора не помнеха наизуст номерата си, но за всеки случай беше по-добре поне първите една-две цифри да съвпадат. Когато нещо им се стори познато, хората са склонни да не проверяват докрай числата. Рап свали номерата и бързо монтира тези, които беше взел от първата кола. Стандартна процедура.
Собственикът на първата кола скоро щеше да забележи, че номерата му ги няма, защото там, където обикновено той е свикнал да вижда табелите с номерата, ще има празно място. Тогава щеше да се обади в полицията, че номерата са откраднати. Париж беше голям град с доста висока престъпност. Откраднатите регистрационни номера нямаше да са приоритет на полицаите, но въпреки това Рап искаше да ги заблуди, в случай че късметът му изневери и се обърнеше срещу него. Щяха да минат месеци, преди мъжът или жената, собственик на втората кола, да бъде открит и обвинен за каране с откраднати номера. Едва тогава той или тя щеше да разбере, че собствените му номера са откраднати и съответно щеше да заяви за кражбата в полицията. До тогава от Рап и Грета нямаше да е останала и следа. Сребристото ауди А4 на Грета не беше проблем. Проблемът беше в швейцарските му номера, които привличаха прекалено много внимание. А пък и ако се налагаше да бягат, хубаво щеше да е някой случаен минувач да не съобщи номерата им на полицията. Също така определено не искаха Хърли да види номерата.
Когато Рап се върна в хотела, рамото му не го болеше много и самият той беше доволен, че са готови за вечерта. Грета го чакаше в стаята и изглеждаше леко притеснена, въпреки че се стараеше да не го показва. Тя го попита защо се е забавил толкова и той й каза за номерата и за още няколко други относително незначителни дела, които беше свършил. Преди тя да се ядоса, Рап смени темата и я попита как е прекарала следобеда. Докато слушаше разказа й, той изпразни на леглото съдържанието на една от торбите — комплект за шиене, джинси, ново яке и някои други неща. Постави джинсите на леглото и извади глока си със заглушител. При вида на оръжието Грета млъкна. Рап постави оръжието върху горната част на левия крачол на джинсите, взе един маркер и очерта мястото.
— Изпробва ли как ти стои перуката?
Тя остави въпроса му беше отговор.
— Какво правиш? — попита го.
— Раменният ми кобур е направен за левичари, а в момента лявата ми ръка не е от голяма полза. Трябва да си направя кобур за пистолета. Не е много добре да го държа на кръста.
— Защо?… Защото можеш да се простреляш ли?
— Не, не е много удобно и не е много лесно да го извадя, ако ми потрябва.
Тя кимна и продължи да го наблюдава, докато той извади ножица и отряза едно парче. После постави на леглото новото черно дънково яке и го разтвори, за да се открие вътрешността на предната лява част. Премери с пистолета необходимия ъгъл, закрепи отрязаното парче с карфици и извади игла с конец.
— Ти си можел да шиеш.
Рап се ухили.
— Един от много ми таланти. Гладна ли си?
Тя поклати глава.
— Само съм уморена.
Той се зае с шиенето.
— Защо не изпробваш перуката пред мен? Добре е довечера да няма изненади.
Грета понечи да го попита защо му е пистолетът, щом няма да има риск, но си каза, че въпросът е глупав. Целият му живот беше съпроводен с риск и откакто го познаваше, тя непрекъснато се опитваше да не обръща внимание на този факт. Взе торбата от магазина, отиде в банята и затвори вратата. Нави косата си и после внимателно постави перуката. Леко дръпна първо от едната страна, после от другата, за да я нагласи. Перуката й стоеше добре, но не й харесваше това, че от огледалото я гледаше напълно непозната външност.