Рап чу как вратата се отвори и вдигна поглед от иглата и конеца. Черните коси стигаха под раменете й. Над съвършения овал на лицето й се спускаше бретон, чиято дължина беше до два сантиметра над веждите. Рап зяпна от почуда.
— Как ти се струва? — попита го Грета.
— Струва ми се, че сега ще се възбудя.
— Много смешно.
— Сериозно ти говоря. — Той остави якето на леглото и стана. Приближи се до Грета. Тя го погледна за секунда и почувствала се уязвима, обгърна тялото си с ръце и впери очи в бялата стена срещу нея. Езикът на тялото й беше пределно ясен, но Рап не беше от тези, дето лесно се спират. Той докосна брадичката й и обърна лицето й. — Извинявай, че те замесих във всичко това. Може би ще е по-добре да се върнеш в Цюрих. Аз ще гледам сам да се оправя и когато ситуацията се успокои, ще дойда да те видя.
— А ако ситуацията не се успокои?
„Тогава сигурно ще лежа някъде мъртъв“ — помисли си, но не го изрече на глас.
— Ще се успокои, непременно ще се успокои. Скъпа, аз съм добър в занаята. Повярвай ми, щом ти казвам, че тези типове трябва много да се страхуват от мен, значи е така.
Тя поклати глава и очите й се насълзиха.
— Онази нощ за малко не те убиха. Ако този куршум те беше улучил само на няколко сантиметра вдясно, кръвта ти щеше да изтече и ти щеше да си мъртъв. Размина ти се на косъм. Не мога да разбера защо не зарежеш всичко и не заминеш с мен още сега. Защо не зарежеш цялата тази лудост.
— В тази професия не можеш просто така да зарежеш всичко. Ще трябва да ми се довериш, Грета. Ако ли не, по-добре се връщай в Цюрих.
— Това ли искаш от мен? — Първата сълза се търкулна по бузата й.
Рап не обичаше да я гледа такава. Той избърса с палец сълзата й и отвърна:
— Искам да си в безопасност, а с мен определено това е невъзможно. Но част от мен…
— Какво?
— Част от мен не може да понесе мисълта, че повече никога няма да те видя.
Последваха още сълзи.
— Не е задължително да става така. Трябва само да…
— Да си тръгна. — Рап поклати глава. — Няма да стане, скъпа. Трябва да довърша нещата докрай и тогава ще можем да говорим за напускане.
Грета обхвана лицето му с длани.
— Обичам те.
Той се усмихна.
— И аз те обичам.
После се наведе и я целуна. Дясната му ръка пусна брадичката й, плъзна се към тила й и я придърпа към себе си. Целувките им станаха по-страстни и по-пламенни. Рап задиша учестено, после плъзна ръката си надолу към малкото й съвършено дупе. Грета изстена. Досещаше се за желанието му и тя самата го искаше. Толкова много й липсваше и не искаше нищо друго. Само да лежи в обятията му и заедно да прекарат остатъка от уикенда в леглото. Но въпреки това леко го отблъсна и го попита:
— Как е рамото ти?
Рап я придърпа още по-силно към себе си и отвърна:
— Ще трябва да внимаваме.
Грета започна да разкопчава ризата му.
Той разкопча джинсите й и това още повече разпали страстите им. Започнаха буквално да разкъсват дрехите си, спирайки се само от време на време, за да помогнат на другия. Ризи, панталони, пуловери, чорапи, обувки летяха в различни посоки, докато накрая Рап не остана по слипове, а Грета по полупрозрачен черен сутиен и бикини. С изключение на раната на рамото на Рап, двамата бяха самото съвършенство. Той беше с мускулесто и изваяно тяло. Тя беше стройна, гъвкава и приятно закръглена, а кожата й беше нежна и мека.
Грета го побутна на леглото и той седна, хванал с ръце бедрата й.
— Ще махна перуката — каза тя.
Рап не се отричаше от думите си, че го възбужда с перука, но тя беше толкова красива, че и плешива да беше, пак трудно щеше да й устои.
— Няма нужда от перуката.
Грета се усмихна, накара го да легне по гръб и се настани върху него. После свали перуката и разпусна русата си коса.
— Ти се отпусни, аз ще се погрижа за останалото.
Рап се усмихна, затвори очи и за първи път от дни насам престана да мисли за възмездие и убийства.
Двайсет и пета глава
Париж, Франция
Бодигардът направи всичко възможно, но кавалерството взе връх. Както и фактът, че тази жена изрече името на шефа му с такова чувство за интимна близост, че буквално го обезоръжи. Франсин Невил заобиколи стегнатия телохранител от ДЖСЕ и се доближи до Фурние за целувка по бузата. Тя знаеше, че това ще го постави в неловка ситуация. Част от много внимателно изграждания имидж на Фурние беше, че той е едновременно и женкар, и джентълмен. Невил съзнаваше, че все още може да се похвали с достатъчно ухажори и пред тази група от добре поддържани особи шпионинът нямаше друг избор, освен да я поздрави с целувка.