Реакцията на Хърли беше светкавична и решителна. Той пристъпи към Брамбъл без никакъв намек за насилие и го изрита толкова силно в слабините, че Чет се свлече на пода и остана да лежи превит цели пет минути. След тази случка той никога не спомена отново името на Айрини Кенеди пред Хърли. Тя продължи да се бърка в обучението им, в подбора на кадри и в операциите. Брамбъл наблюдаваше с нарастващо раздразнение как тя успява да наложи мнението си буквално във всяко по-важно решение. Единствената причина за това беше, че работеше в Лангли и Стансфийлд се вслушваше в нея. След като всички бяха разпределени на второстепенни места, по тъчлинията, с изключение на Рап, на когото беше дадена зелена светлина да елиминира терористите, Брамбъл едва не се уволни по собствено желание. Каза си, че по-скоро би работил като наемник или като охрана на някоя суперзвезда тийнейджър в Холивуд. Чул беше, че там се правят доста пари, но също така се опасяваше, че някой път няма да може да се удържи и ще убие някого. Едно беше да очистиш някоя чернилка в страна от Третия свят. То беше като да отидеш на сафари. Но направеше ли го на територията на Съединените щати, щеше да свърши зад решетките.
За щастие Хърли успя да го уговори да остане. Увери го, че рано или късно Рап ще се спъне и провалът му ще е много драматичен. И когато това станеше, те щяха да се намесят и да почистят терена. И под „почистване“ Хърли изрично даде на Брамбъл да разбере, че има предвид, че ще му разреши да убие малкия негодник и с това да приключи този глупав експеримент.
Брамбъл беше чувал как се карат Хърли, Кенеди и онзи психиатър педал Люис. Кенеди беше виновна за сегашния проблем, но въпреки това не кой да е друг, а самият Господ Бог Томас Стансфийлд я беше окуражил и успокоил. От психиатъра нямаше голяма полза. Ако някой от оперативните офицери имаше нужда да споделя и да говори за чувствата си, значи си беше сбъркал работата. А Кенеди беше само една прехвалена бюрократка, която държеше за юздите Хърли и Брамбъл не можеше да разбере как е възможно това. Често си беше блъскал главата над този въпрос, но и досега не можеше да си отговори. Единственото, което му идваше наум, беше, че сигурно Кенеди беше хванала Хърли в нещо смущаващо и скандално и той нямаше друг избор, освен да пасува при всеки спор между двамата. В крайна сметка обаче най-големият проблем беше Стансфийлд — една реликва от далечното минало. Говореше се, че е служил още в Службата за стратегически действия ОСС по време на Втората световна война и е бил спускан в тила на немците с парашут — първо на територията на Франция, после в Норвегия. Брамбъл това изобщо не го впечатляваше. И какво толкова — Стансфийлд можеше да кара ски, да работи с радиостанция и да се храни с борови иглички и дървесна кора. Голяма работа. Тази вкаменелост трябваше да се оттегли, да отстъпи място на хора като Хърли.
Всичко това се струваше на Брамбъл адски нелогично — и преди, а още повече сега. Предвид събитията от последните трийсет и шест часа заповедта на Хърли да се оттегли беше крайно глупава и безсмислена.
— Стан ли беше?
Брамбъл бавно обърна глава към Стив Макгуърк.
— Млъкни. Опитвам се да мисля.
Макгуърк се усмихна и попита:
— И много ли е трудно?
— Кое да е трудно?
— Мисленето.
Брамбъл не беше в настроение за шеги. Той скочи от стола, сграбчи по-дребния от него мъж за яката и го притисна към стената.
— Да съм показал с нещо, че днес съм в настроение да ти слушам тъпите майтапи? Не, не съм.
Макгуърк беше жилав и силен, но в затворено и тясно пространство като това на микробуса той не можеше да мери сили с противник с размерите на Виктор. Той избута с ръка Брамбъл, колкото да може да диша свободно.
— Успокой се малко, Виктор.
— Не мисля. Писна ми от твоите глупости. По-скоро ще отида при Стан и ще му кажа да ти бие шута. Как ти се струва подобна перспектива? Или да взема просто да ти извия врата още сега?
Брамбъл почувства как нещо твърдо се опря в гърба му. Тод Борнман, третият в микробуса, насочи пистолета със заглушител към него.
— Свали си ръцете от Стив или ще ти пръсна гръбнака и после ще носиш пелени до края на живота си.
Брамбъл бавно се отдръпна и вдигна ръце. Борнман беше бивш командос от „Делта“, от онези, които много внимателно подбираха думите си. Щом казваше, че ще стреля по него, значи наистина имаше такова намерение.
— Ти си голямо мрънкало, Виктор — добави Борнман. — Та ние от часове дебнем в засада, за бога. Една шега няма да ни навреди.