Уилсън се намести в креслото си и поизправи гръб.
— Което ще рече?
— Глупаво ще е от твоя страна да го подцениш.
— Аз никога не подценявам враговете си. Освен това имам стратегия, с която да го победя.
— Каква е тя?
— Аз ще победя, защото няма да играя по правилата на Стансфийлд. Аз не действам в сянка. Аз работя на ярка дневна светлина, където истината се вижда на показ. Досега тези, които започваха борба с него, допускаха глупостта да си въобразят, че ще могат да го бият в собствената му игра. Аз не съм толкова наивен.
— Хубаво — каза Кук, макар и да си мислеше точно обратното. Единственият начин да се справиш с Томас Стансфийлд беше да планираш всеки ход много внимателно, да стъпваш много предпазливо, така че той изобщо да не забележи приближаването ти, докато не забиеш ножа в гърба му. — Е, тогава или си го уплашил, или с нещо силно си го ядосал, защото никога преди не съм го виждал такъв.
— Какъв?
— Тази сутрин се отбих в кабинета му, за да го питам за Париж.
— И?
— Той, разбира се, отрече, че има пръст… не че съм очаквал нещо друго.
— Значи срещата ви беше без особени последици?
— Бих казал, че да… поне не докато не споменах името ти. Тогава той страшно много се разгорещи.
На Уилсън това му хареса. Досега не беше виждал спокойният като сфинкс Стансфийлд да трепне, камо ли да се разгорещи.
— Какво каза той?
Кук се покашля и изрече първата си лъжа:
— Каза, че по-добре да се занимаваш с твоите дилетанти в Държавния департамент и да оставиш шпионажа на нас.
Уилсън изобщо не трепна.
— Какво друго каза?
— Цензурираната или нецензурираната версия искаш?
— Нецензурираната.
Кук се беше поизпотил да измисли най-добрия начин и с подходящо украсяване на собствените думи на Стансфийлд, придружени с няколко лъжи, за да жегне Уилсън дълбоко в сърцето.
— Каза, че си станал много сърдит и кисел.
Уилсън се изсмя, помисли за секунда и попита:
— Защо да съм кисел? Имам страхотен живот. Аз съм един от най-могъщите хора в страната. Какво би ме направило кисел?
Кук приложи максимално актьорските си умения, за да изглежда сконфузен. Заби поглед в обувките си и после в тези на домакина. Когато по негова преценка изобрази достатъчно неловкост, отвърна на въпроса:
— Заради жена ти.
Тези думи сякаш увиснаха във въздуха в продължение на цяла вечност. Кук усети, че е на прав път. Само при споменаването на жена му Уилсън застана на нокти.
— Какво заради жена ми?
— Ами… — Кук поклати глава. — Не ми се иска да го повтарям, но както казах, толкова е нетипично за него, че си помислих, че сигурно си сторил нещо, с което адски много си го вбесил.
Търпението на Уилсън беше на изчерпване:
— Какво точно ти каза?
Кук се покашля и продължи:
— Каза, че си я захвърлил в клиника веднага щом се е превърнала в пречка за политическата ти кариера. Че ако наистина си я обичал, както твърдиш, си щял да я оставиш да живее у дома с теб. — Той отново се престори на смутен. — Извинявай, Франклин.
Спокойното и достолепно поведение на Уилсън се изпари на мига. Целият почервеня като домат, стисна зъби, ноздрите му се разшириха. Той отправи взор към стената вдясно от себе си и ядосано процеди:
— Как смее.
Кук остана доволен от себе си, но майсторски прикри задоволството си.
— Това беше поверителен разговор, Франклин, между заместник-директора на ЦРУ и заместник-директора, оглавяващ отдел „Операции“. Ако се разчуе, че съм ти предал тази информация, някой в Лангли много ще се ядосат. Въпреки това аз сметнах, че трябва да знаеш. Самият аз бях шокиран от грубите му коментари. Нямах представа, че те мрази толкова много.
— Повярвай ми… чувството е взаимно. Разбрах те, няма да кажа нищо на Стансфийлд, което да те компрометира. Не така ще спечелим тази битка.
— Съжалявам, че трябваше да го чуеш. — Кук отпусна главата си за още по-драматичен ефект. — Но сметнах, че трябва да ти го кажа. Ако някой беше изрекъл нещо подобно за съпругата ми, аз също щях да искам да знам.
Уилсън кимна, но си замълча. Само се загледа в една точка, видимо наранен.
Кук стана.
— Този човек има тъмна страна, Франклин. И е много опасен. — След като Уилсън не отговори, добави: — Ще те държа в течение на случващото се в Париж.