Кук отново не получи отговор и тръгна към вратата. Остави Уилсън да умува върху думите му, което беше само в интерес на целите на Кук. Щом стигна стълбището обаче, държавният секретар рече:
— Пол, не се тревожи… това ще си остане между нас. Ценя искреността ти.
Кук кимна.
— Спокойно, Франклин. Той ще си получи заслуженото и двамата с теб ще бъдем тези, които ще го свалят от трона.
Уилсън като че не чу нищо от казаното от Кук.
— Ето това мразя в хората в този град — каза държавният секретар. — Какво достойно има в това да се заяждаш с жената на някого?
— Нищо достойно няма.
— Да, няма, но аз няма да се оставя да ми отвлекат вниманието от главната ни цел. Томас Стансфийлд е опасен човек и с него трябва да се приключи, преди да е довел Управлението до пълна катастрофа. Ценя приятелството ти, Пол, но искам да ми обещаеш, че ще си с мен докрай.
— Обещавам, сър. Томас Стансфийлд е напоил ЦРУ с отровата си и единственият начин корабът отново да бъде насочен към верния курс е да се отървем от него. Щом приключим с него, аз ще се заема с промените, които ще позволят занапред Управлението безпрекословно да се подчинява на политиката на изпълнителната власт и на законите на тази страна.
Трийсет и трета глава
Париж, Франция
Рап се усмихна. Люк играеше до съвършенство ролята си. Беше си пъхнал ръцете в джобовете на якето и на всеки пет крачки оглеждаше улицата за опасности. Мич не би се държал така, но пък беше казал на Кенеди, че е прострелян. Нямаше да е пресилено, ако мъжете в микробуса си помислят, че е малко по-нервен и наплашен от обикновеното.
Рап имаше доста добра представа какво се случва в микробуса и не криеше пред себе си, че изпитваше удоволствие от настъпилата вътре суматоха. Сега там всички се блъскаха един в друг и се чудеха какво да предприемат. Що се отнася до това кой беше в микробуса, той не можеше да знае със сигурност, а и до този момент не си беше задавал този въпрос. Хората, които го познаваха достатъчно добре, че да различат него от подставено лице, се брояха на пръсти. На улицата обаче беше тъмно, а и Люк имаше телосложение като неговото. В подобни ситуации те щяха да видят това, което им се искаше, тоест Рап, който се е върнал, за да си вземе нещо от апартамента.
От всички оперативни агенти Роб Ридли имаше може би най-богат практически опит и знания за стила на действие на Рап. Кенеди и Хърли познаваха методите му достатъчно добре, но едва ли някой от тях щеше да дежури в микробуса. Хърли беше твърде нетърпелив. Той се нуждаеше от постоянно движение или поне да има свобода на движение, особено след похищението му в Бейрут. Хърли никога не би го признал, но върху съзнанието му бяха останали психологически белези, които той още не можеше да излекува. Най-възможният вариант беше Ридли, който се специализираше в проследяване и наблюдение. Той и хората му бяха извършили предварителното разузнаване в операцията за ликвидирането на Тарек и бяха напуснали града ден преди Рап да убие петролния министър. Мич не знаеше накъде са тръгнали, но Хърли имаше ден и половина, за да ги върне и да ги постави отново на позиция. Напълно възможно беше да са Ридли и екипът му, но Рап имаше предчувствието, че е някой друг.
Всичко се свеждаше до разговора му с Кенеди и до това дали тя щеше да успее да убеди Стансфийлд, че са му устроили засада. Рап нямаше почти никакви съмнения кой в момента се намира в микробуса. Щяха да възложат акцията на Хърли, а той на свой ред щеше да доведе верния си пес, онзи подлец Виктор. През последната година и нещо Рап беше седял много малко във „Фермата“. Ръководителите на екипа бяха положили неимоверни усилия, за да запазят самоличността му в тайна от останалите посетители. През това време той беше видял малко повече от десетина души. Мъже, които се бяха върнали от операции в чужбина, и новобранци, които искаха да попаднат в екипа. Един от тези хора вече не беше сред живите, убиха го в Бейрут. Рап не искаше да си спомня този ден. Беше твърде ярък спомен за това как и неговият живот можеше да приключи за част от секундата.
Кенеди беше казала, че ще дойде в Париж. Беше очевидно какви щяха да са последиците. Хърли щеше да се ядоса и да й каже да си върви обратно в Лангли, и да си седи зад бюрото, а да не се занимава с него. Щеше да й го каже грубо. Единственият начин тя да има успех беше Стансфийлд да оглави операцията. Всичко се свеждаше до него — до единствения човек, способен да обуздае Хърли.