Рап застана зад рамото на Грета и продължи да наблюдава как Люк се приближи още до стъпалата пред входа за апартамента. Мич отстъпи крачка назад и застана до другата страна на прозореца. Микробусът беше лесен за откриване. Черен микробус „Мерцедес Бенц Спринтер“. Достатъчно висок и широк, което позволяваше на хората вътре да се движат. Този вид микробуси често се срещаха в повечето големи градове. Работниците се придвижваха с тях из тесните и претъпкани улици. Този микробус обаче се открояваше от останалите по оборудването на покрива — сгъваема стълба и няколко тръби, в които можеше да има всичко, от навити тапети до балатум или мокет. В действителност това бяха елементи от високотехнологична наблюдателна и проследяваща система, която включваше скрити камери, антени и микрофони с насочено действие.
Предположението му беше, че вътре е Виктор, но освен него той не знаеше кой друг е на смяна вътре. Най-вероятно бяха извикани агенти от резидентурите от цяла Европа, макар че повечето от тези хора бяха прикрепени към посолствата с официално прикритие и „осветяването“ им пред някой като Виктор криеше доста рискове. Рап мислено се постави на мястото на Хърли и реши, че той не би стигнал чак дотам. По-скоро щеше да вземе със себе си бивши бойци от специалните части — момчета, които не се гнусяха от нищо и знаеха как да си държат езика зад зъбите.
— Грета — обърна се Рап към нея, докато държеше под око микробуса, — какво виждаш?
— Само мъжа с шапката. Нищо друго.
Той направи две крачки назад и отиде отново до нея. Люк беше на около метър от предната врата. Рап огледа района за някакво движение. Засега нямаше и той се върна при другата страна на прозореца, за да наблюдава микробуса. Стори му се, че микробусът се разклати леко, но от това разстояние не беше сигурен.
— Той изкачи две стъпала — докладва Грета.
Рап продължи да гледа към микробуса.
— Влезе вътре.
В този момент Рап се досети, че те може да го чакат в апартамента. Погледът му се стрелна от микробуса към втория етаж на сградата от другата страна на улицата. Преброи три прозореца отляво надясно. Завесите бяха спуснати и в третия, и в четвъртия прозорец. Нямаше как да разбере дали има някой вътре. Това леко го напрегна. Ако хванеха Люк и го разпитаха, щяха да разберат, че Рап е някъде наблизо и ги наблюдава.
— Грета, спомняш ли си какво си говорихме с теб? Че ако ти кажа, че искам да тръгнеш към твоята кола, не желая да спориш с мен.
Тя отмести очи от сградата.
— Не разбирам защо не искаш да дойдеш с мен.
— Няма да го обсъждаме сега — отвърна Рап с твърд тон. — Искам да знам дали ще правиш точно това, което ти казвам. Твоята безопасност е мой приоритет. Ако няма да ме слушаш, по-добре да си тръгнеш още сега.
Грета поклати глава и се намръщи. Изпълняването на заповеди не беше най-силната й черта.
Рап отново насочи вниманието си към микробуса. Кенеди му беше казала, че конспиративната квартира е под наблюдение. Или хората в микробуса спяха, или бяха вкарали някого в апартамента. Ако беше второто, той очакваше всеки момент да светнат лампи вътре. Люк щеше да ги изненада адски много. После най-вероятно щяха да го разпитват поне два-три дни. Рап се чувстваше неудобно заради това, но Люк щеше да оживее. Неговата версия щеше да се потвърди. Възнамеряваше да се обади на Кенеди и да й разкаже какво точно е направил. Те щяха да побеснеят, че е дал ключовете и кодовете от конспиративната квартира на някакъв си наркодилър. Рап щеше да остане непреклонен. Някой от тях го беше предал. Той беше вкаран в капан и докато не се увереше, че може да им има доверие, щеше да се наложи те да изтърпят неговата параноя.
Рап погледна часовника си. Люк беше влязъл през входната врата преди близо четирийсет секунди. Мич погледна към микробуса и най-накрая забеляза движение. Мерцедесът се разклати и миг по-късно някой вече тичаше приведен към апартамента. Рап успя да зърне за кратко мъжа, докато минаваше между две коли. А когато се приближи още, го разгледа по-обстойно.
Това беше Виктор. Дори на слабата светлина на уличните лампи беше лесно да го различи. Той беше получовек, полугорила, движейки се тежко по улицата, сякаш щеше да разбива тухлени стени. Рап не харесваше Хърли, но изпитваше уважение към него. Виктор обаче беше друго нещо. Рап го ненавиждаше искрено, не разбираше защо още не са го изхвърлили от ЦРУ и прекарваше доста време, като подробно обмисляше как би го убил, ако му се удадеше възможност.