— Заплашил е да ви арестува?
— Направи нещо по-добро — убеди ни. Е, изминаха цели шест месеца преди да разберем, че „полицаят“ бил предрешен войник от собствения му корпус.
— Корпус ли?
— Така ни нарича — всички, които работим за него — скромно обясни Лари.
— И колко са тези като вас?
— Не сме малко, не сме и много, но винаги сме точно колкото трябва — зависи от гледната точка.
— И все бивши престъпници?
— Е, има и няколко така да се каже цивилни. Попаднал си в добра компания, ако те вълнува този въпрос.
— И ви каза просто така, че работи за кралицата?
— Той ни каза много неща…
— Разбирам, но мен ме интересува конкретно кралицата.
— Едно ще ти кажа: търсиш си белята, ако се опитваш да надхитриш шефа — сгълча го Лари. — Трансмогрификация, ето това е учената дума за онова, с което се занимава той. И ти си му дал дума.
— За каква работа става дума?
— Трансмогрификация — знаеш какво означава това, нали?
— Трансформация на душата.
— Позна. И аз мога да свидетелствувам, че е точно така. Този човек ми помогна да започна да разбирам неща, за които щях да остана сляп, ако бях продължил, както бях почнал. Сега често ходя на театър, седя в ложата като аристократ и се наслаждавам. Слушам музика. Научи ме и да чета каквото трябва. Никакви еднодневки, само ли-те-ра-ту-ра. Има един французин, Балзак се казва, към когото изпитвам особена слабост — той пише за живота такъв, какъвто е. За обикновените хора и тяхната участ.