— И аз имам слабост към Балзак.
— Е, тогава някой ден ще си поговорим за него. Ще чакам този ден с нетърпение. Да, това прави шефът — кара те да се замисляш. Може да задава въпроси по такъв начин, че преди да си се усетил, вече си на следващата площадка на стълбището. Трудна работа! Изненадващо е колко малко хора могат да го правят. А той ти бърка все едно тук… — Лари се почука по слепоочието. — Та питаш какво дължа на мистър Спаркс? Само живота си… единствено него.
Лари спря монолога си, за да си навие цигара — явно използваше това, за да скрие някаква още по-дълбока емоция в душата си. В същия момент Спаркс излезе от вътрешната стая, облечен в традиционните за него черни дрехи. Зевс веднага се измъкна изпод масата, за да се здрависа с него.
— Господа, трябва да тръгваме — обяви Спаркс, потупвайки Зевс с обич. — Вече е късно, а ни чака цяла нощ, посветена на взлом и кражби.
— Ще си взема инструментите — с готовност каза Лари и скочи към вратата.
— Всичко за каузата, Дойл — неопределено изрече Спаркс, забелязал колебание на лицето на партньора си. — Съжалявам, Зевс, но тази нощ няма да те вземем с нас.
Спаркс сложи в джоба си стъклениците от стойката на масата и без повече приказки излезе. Дойл прехапа език и го последва. Зевс скри разочарованието си и подхвана самотното си бдение.
С изключение на малкото закъснели прибиращи се след театралните представления Монтегю стрийт беше практически безлюдна по това време на нощта, а лепкавите валма на мъглата облекчаваха намеренията на всеки, който искаше да се скрие. Импозантната фасада на сградата на Британския музей се извисяваше над улицата като древна гробница. Когато потеглиха към Ръсел стрийт, Дойл вдигна глава към апартамента на Спаркс и с изненада видя, че светлината, която не бяха загасили, осветява в рамката на прозореца силуета на мъж.
— Тялото на манекена — поясни Спаркс, забелязал интереса му. — Веднъж пое куршум, предназначен за мен, и така и не се оплака. Истински войник на пост.
Притичаха приведени по една покрита с калдъръм уличка и малко неочаквано за Дойл се озоваха откъм задната страна на сградата, която беше запомнил от снимката на жената. За миг застинаха слети със сенките, после, подчинявайки се на мълчаливото кимване на Спаркс, Лари се прокрадна през уличката и изкачи няколкото стъпала, извеждащи до задния вход.
— Лари се радва като дете на всяка възможност да си припомни стария занаят — прошепна Спаркс. — Бари също не си поплюва и е недостижим, когато става дума да се изкатери някоя стена, но Лари познава ключалките както никой друг.
— Казано с две думи, това, което правим, се нарича кражба с взлом — уточни Дойл, без да скрива тревожната нотка в гласа си.
— Нали няма да надуеш свирката, Дойл?
— Откъде си сигурен, че влизаме където трябва?
— Твоят познат, презвитерианският свещеник, обиколи днес Ръсел стрийт, предлагайки по издателствата безценната си монография върху техниките за отглеждане на говедата на Хебридските острови.
— Не допусках, че съм в компанията на толкова уважаван автор.
— Всъщност аз действително имам подобен труд в архивата си. Написах го през една ваканция на островите преди няколко години. Не знам как е с теб, но мен просто не ме свърта по време на почивка. Мисля си само за работата.
— Хм… Аз пък обичам да ходя на риболов.
— Със серкме или на муха?
— Муха. За пъстърва.
— Да, това е истински спорт. Както и да е — представи си изненадата ми днес следобед, когато една от фирмите на Ръсел стрийт ми предложи да закупи монографията ми веднага.
— Продал си монографията си? — недоверчиво попита Дойл, усетил жилото на творческата завист.
— Глътнаха я като топъл хляб. Казвам ти, читателският вкус не подлежи на обяснение. Дори не ми се наложи да им се представям — един презвитериански духовник, предлагащ монография, е повече от достатъчен, за да разсее подозренията дори и на най-любопитния издател. Казах им да напишат чека на името на някоя благотворителна фондация. Горкият човечец — живя само четири часа и дори не успя да се порадва, че книгата му ще излезе. — Спаркс хвърли поглед през улицата: Лари им даваше някакъв знак. — Аха, виждам, че Лари е свършил с предварителната работа. Да вървим, Дойл.