— И ако интерпретирам наблюденията ти правилно — продължи Дойл, — ти имаш чувството, че „Ратборн и синове“ няма за главна цел да развива издателска дейност, а представлява параван за някаква много по-зловеща цел.
— Зловеща… А може би лява — каза Спаркс и вдигна една бланка с фирмен знак отгоре. — Я погледни тук, Дойл.
Самият текст не представляваше интерес — обикновена паметна бележка, имаща за цел да съхрани подробностите от преговорите с фирма за подвързване на книги. Но списъкът с имената на директорите в горния край на бланката беше нещо съвсем друго:
Издателска къща „Ратборн и синове, Лимитид“
Директори
Сър Джон Чандрос
Бригаден генерал Маркъс Дръмънд Максимилиан Грейвс
Сър Найджъл Гъл
Лейди Керълайн Никълсън
Епископ Кай Катулий Пилфрок
Професор Арминиъс Вамберг
— Господи боже! — прошепна Дойл.
— Така… нека впрегнем мозъците си на работа. В тази стая липсва какъвто и да е било намек за индивидуалност — няма картини, отсъстват лични вещи. Доколкото знам, всички високопоставени служители проявяват наклонност да излагат на показ свидетелствата за личните си постижения — дипломи, грамоти за почетни титли. Този кабинет е просто за пред хората… заедно с всичко, което видяхме дотук. Още повече, че доколкото ни е известно, не съществува Ратборн-старши.
— Може би точно това обяснява включването на лейди Никълсън като директор.
— Наистина е доста необичайно за една жена да се издигне до подобен пост, но времената се менят. Макар да не знаем какъв точно е въпросният пост, мисля, можем да приемем, че тя олицетворява истинската власт зад фасадата на „Ратборн и синове“.
— Дали не е по-правилно да кажеш „олицетворявала“?
— Съвсем скоро ще знаем със сигурност. — Спаркс отново насочи вниманието си към списъка. — Какво бе онова, което те изненада така силно, когато видя имената?
— Едно от тях. Сър Найджъл Гъл беше един от двамата лекари, имащи честта да се грижат за кралското семейство.
— Доколкото знам, основното му задължение е било да се занимава с младия принц Албърт.
— Тази работа изисква да й посветиш цялото си време — отговори Дойл с нескривано презрение. Внукът на кралицата имаше репутацията на истински идиот, доказан глупак и човек, непропускащ възможността да стане причина за всякакви скандали.
— Много лошо. Но чуй какво ще ти кажа: тихото оттегляне на Гъл — сега той е към шейсетте — беше само прах в очите на обществеността. Има крайно подозрителни обстоятелства, свързани с последните му дни на служба за кралското семейство, и смятам да отделя известно време за уточняване на подробностите. Можеш ли да кажеш нещо за някой друг от списъка?
— Името на Джон Чандрос ми е познато, но не мога да се сетя откъде.
— Бивш депутат в парламента, избран на север — в Нюкасъл Тайн. Строителен предприемач. Стоманодобивни заводи. Огромно богатство.
— Защо свързвам името Чандрос с реформата в затворите?
— Така е, той беше и член на комисията по затворите в продължение на два мандата. Името му изплува и в моето разследване на сделката Никълсън-Дръмънд — оказа се, че той притежава обширен парцел земя в непосредствено съседство със собствеността, продадена от Никълсън на Дръмънд.
— Не бих казал, че това може да се обясни само със случайно съвпадение.
— Случайности няма. Разполагам с доказателства за съществуването на веригата от Чандрос през Дръмънд до Ратборн-Никълсън. Предстои ни да уточним какво място заема Гъл в нея.
— А другите?
— Чувал съм за епископ Пилфрок. Той е висш духовник в англиканската църква. Неговата епархия е Северен Йорк, в близост до пристанището Уитби. Вамберг и Грейвс не са ми познати. Кое е общото, което ги свързва? — замисли се Спаркс. — Именити личности, богати, властолюбиви. Четирима от тях са свързани с Йоркшир — там, където уж са изпратени онези затворници. Чандрос има отношение към наказателната система. И всички се крият зад паравана на фалшив бизнес…
— Джек, а не е ли възможно тази фирма да си е точно онова, за което се представя: малка компания, стабилна във финансово отношение, но със скромни амбиции, управлявана от експертен съвет, даващ препоръки за областите, в които биха желали да публикуват: Дръмънд — по военните въпроси, Гъл — покриващ медицинската тема, Чандрос — завеждащ политиката, Пилфрок — отговарящ за теологията и така нататък?