Спаркс кимна.
— Като отчитам и някои други обстоятелства, склонен съм да допусна това с десет процента вероятност. Но по съм склонен да приема останалите деветдесет процента, които говорят, че държим в ръцете си списък на висшия съвет на Тъмното братство. Седем имена: седем е както нечестиво, така и свещено число.
— Струва ми се, че си предубеден — каза Дойл и в същия момент погледът му попадна върху тясна бяла ивица, подаваща се под попивателната преса на бюрото. Вдигна я и взе смачкано квадратно листче тънка хартия. Разглади го и видя, че е обява, рекламираща представленията на театрална трупа в Лондон. Изброените дати обхващаха една седмица от месец октомври миналата година.
— „Трагедията на отмъстителя“ — прочете Дойл. — Не знам такава пиеса.
— Дворцова мелодрама от епохата на кралица Елизабет, приписвана на Сирил Торньор. Адаптация от Сенека. Мрачна история… сюжетът е плетеница от заговори с много насилие на сцената. Съвсем заслужено не е известна. Не си спомням тази постановка.
— Изглежда са били в Лондон съвсем за малко — предположи Дойл. — „Манчестърска театрална трупа“.
— Не ги знам, но из Великобритания във всеки момент обикалят няколко дузини като тях. Много по-интересен е въпросът какво прави това листче тук.
Дойл го сгъна както си беше и вдигна пресата, за да го пъхне под нея. Закрепената върху нея перодръжка се търколи по бюрото и падна на пода. Спаркс бутна стола настрана и се наведе със свещта в ръка, за да я намери. И в същия миг забеляза симетрична мрежа драскотини под краката на бюрото.
— Я подръж това, Дойл!
Дойл взе свещта. Спаркс разгледа внимателно местата, където краката на бюрото опираха в пода. После извади от джоба си малка стъкленица, отви капачката и изля съдържанието й на пода. Оказа се, че в нея бе имало живак.
— Какво има, Джек?
— Тук, точно пред очите ми, на пода има сглобка, която не би трябвало да съществува.
Живакът се пръсна на ситни капчици по дъските и неочаквано изчезна в пролуките на дюшемето. Спаркс се наведе и опипа с ръце под бюрото.
— Какво търсиш?
— Намерих халка. Сега ще я дръпна. На твое място, Дойл, бих се поотдръпнал.
Дойл послушно отиде до стената. Спаркс дръпна халката и подът се раздели на мястото на фината сглобка. Пред очите им се отвори дупка, точно под стола на президента.
— Тежко се седи на трона — рече Спаркс.
Дойл се наведе да погледне и видя стоманена стълба, която се спускаше покрай зиданата стена на шахта, прекалено дълбока, за да се види дъното й с помощта на свещта. Отдолу полъхна свеж и влажен въздух.
— Е, мисля, че твоята безобидна компанийка няма нужда от подобен изход — ликуващо възкликна Спаркс.
— И аз не мога да се сетя как биха го използвали.
Спаркс плесна с ръце.
— Боже мой, разкрихме ги! Като си помисля, че щабът на братството е бил само на половин миля от собствения ми дом! Наистина най-добре се скрива нещо, като го оставиш на открито! — Той тихо изсвири и в следващия миг на вратата се показа Лари. — Тунел, Лари. Защо не погледнеш за какво става дума, а?
— Веднага, сър.
Лари съблече сакото си, извади от джоба си свещ, запали я от свещта в ръцете на Дойл и ловко се спусна няколко стъпала, държейки се с една ръка.
— Дали не е по-добре да вземеш и това? — спря го Дойл и извади револвера си.
— Благодаря ти, шефе — отговори Лари и повдигна жилетката си, под която имаше колан с ножове. — Аз си падам по стоманата.
После продължи да се спуска. Дойл и Спаркс наблюдаваха как пламъчето на свещта се смалява и смалява, докато накрая се превърна в размито светло петно.
— Как е там, Лари? — извика приглушено Спаркс, наведен над шахтата.
— Вижда му се краят — отекна с метална нотка гласът на Лари, примесен с едва доловимия шум от спускането му по стълбата. — Тук свършва. Под мен няма нищо. Не мога да кажа докъде. Там долу има нещо… не се вижда… момент… О, господи!…
Светлината на свещта му угасна. Настъпи мъртва тишина. Зачакаха.
— Какво става, Лари? — подкани го Спаркс.
Но никой не отговори. Дойл погледна Спаркс и видя, че той не се опитва да скрие безпокойството си.
— Лари? Там ли си, приятелю?
Отново никакъв отговор. Спаркс изсвири още веднъж по начина, по които бе повикал Лари в кабинета. Нищо. Спаркс съблече дрехата си.