— Вътрешностите се консервирали в херметично затворени съдове, наложени със сложна смес от билки и подправки, които задържали процеса на разлагане, така че било възможно органите да се извадят и сложат на местата им веднага след пристигането в другия свят — говореше Спаркс, завладян от детайлите до степен, която не му позволяваше да мисли за нещо друго.
— Действително безкрайно интересни подробности, Джек, но нали няма да имаш нищо против, ако те попитам дали не е възможно някой да ни е затворил тук с лоши намерения — да, осъзнавам, че това е само една от многото възможности, но пък следва да я разгледаме… между другото чудесна идея — и бързо да намерим изход оттук?
— Правилно.
Спаркс се огледа в двете посоки. Дойл с известно притеснение забеляза, че свещта им застрашително се е скъсила. За щастие видя в една ниша на стената зад статуята почерняла факла и бързо я взе.
— Това ми изглежда като римски водопровод… не намираш ли, че просто не можем да се отърсим от тези досадници римляните, а? Лондон направо бъка от тях. И все пак това съоръжение е било основно ремонтирано. Ако питаш мен обаче, като изключим онези, които са направили шахтата, по която се спуснахме дотук — а тя явно е съвсем скорошно допълнение към тази система от тунели — едва ли някой друг подозира за съществуването на този тунел. А ако съдя по почернялата факла, която току-що ми подаде, тя е била използвана от въпросните лица съвсем наскоро.
Спаркс запали факлата и подземното помещение се озари от светлина поне двайсет пъти по-ярка от мъждукането на свещта. На отсрещната стена заплашително заподскача огромната сянка на Туамутеф.
— Накъде ще вървим?
— Тунелът е прокопан в посока север-юг. — Той посочи на юг, където стените плавно завиваха. В същия момент от тази посока се разнесе приглушено пристъпване на влачещи се крака.
— Какво беше това? — шепнешком попита Дойл.
Двамата се вслушаха. Шумът се повтаряше бавно, но ритмично. И източникът му, изглежда, се приближаваше към тях.
— Стъпки? — предположи Дойл.
— Лицето е ранено. Влачи единия си крак.
— Мислиш ли, че е Лари?
— Не, тези крака не са обути в обувки. — Спаркс се обърна на север и разгледа тухлената настилка от двете страни на потока. — Но ако следваме восъчните капки, които Лари така предвидливо ни е оставил, скоро ще открием къде се намира.
Стъпките зад тях се приближаваха все така бавно.
— Кой тогава мислиш, че върви там?
— Никога не задавам въпроси, ако не искам да знам отговора им. Да вървим.
Закрачиха през плитката вода на север.
— Що се отнася до това какво търси Туамутеф на трийсет метра под офиса на „Ратборн и синове“… — почна Спаркс.
— Ти спомена за изваждането на вътрешностите. Не става ли дума за нещо като онова, което са направили с тялото на уличницата? Нали ти казах как ходихме с Лебу да я видим.
— И на мен ми мина тази мисъл. Това означава, че Тъмното братство се покланя пред някакво древноегипетско божество.
— Имаш предвид ритуално жертвоприношение, така ли?
— Тези хора са заклети езичници и това им позволява да се прекланят на общ пантеон. От друга страна… след годините, прекарани в Египет, Аликзандър несъмнено се е натъкнал и на този Туамутеф — отговори Спаркс. — Почакай малко… хрумна ми нещо за едно от седемте имена в списъка.
— За кое?
— Максимилиан Грейвс… какво ти напомня това?
Дойл прекара името в главата си отпред назад, после отзад напред.
— Не, нищо не се сещам.
— Това е псевдоним — игра на думи. Не разбираш ли? Гробокопач22! Точно от онзи вид тъпи шеги, които Аликзандър така обичаше да използва в писмата си. Винаги обръщай внимание на заклетия зевзек, Дойл, защото маниакалната игра на думи е сигурен симптом за готови да избухнат умствени разстройства.
— Ти мислиш, че Аликзандър стои зад присъствието на Туамутеф тук?
— Да. Поради което също мисля, че е отговорен за убийството на онази жена.
— Но ако е ставало дума за някакъв ритуал, защо органите й бяха оставени до нея? Не смяташ ли, че би трябвало да ги донесат тук, в своя храм?
— Може би ритуалът е бил прекъснат — но не това ме безпокои… работата е там, че не мога да си представя какво прави тази статуя тук.
22
Maximilian Graves звучи като makes-a-million-graves (в буквален превод „прави милиони гробове“). — Б.пр.