— Какво те кара да мислиш така, Джек?
— Макар всички тези предмети да изглеждат разхвърляни както попадне, забелязах, че съществува най-обща категоризация по тип. От почти всяка по-ценна колекция, покрай която минахме, отсъстват важни елементи. Ето един пример пред очите ви. — Спаркс привлече вниманието им към пет елински статуи, изобразяващи няколко нимфи в чувствени пози. — Калиопа, Клио, Ерато, Евтерпа, а тази одухотворената би следвало да е Терпсихора.
— Деветте музи — поясни Дойл.
— Имах чичо, който свиреше на калиопа — обади се Лари.
— Оставени са само пет. На пода все още могат да се забележат следите на четирите липсващи дами… хайде, помогни ми, Дойл: Полихимния, Мелпомена…
— Талия и Урания.
— Благодаря. Отпечатъците показват, че и другите са стояли редом със сестрите си.
— И ти мислиш, че са били откраднати?
— Да, точно така мисля. Видях подобни избирателни кражби и на други места. Както си забелязал, Дойл, уредниците на този цирк нещо ги няма. Членовете на Братството са прокопали вертикалната шахта до пресичане с тунела за музея с единствената цел да получат достъп до това помещение. Това им е дало възможност постоянно да измъкват различни антики от тази съкровищница, без да се безпокоят, че някой някога ще забележи липсата им.
— Но с каква цел?
— Има само две възможни обяснения: да ги задържат за себе си или да ги продадат. Макар че аз бих се затруднил да сложа цена на всичко пред очите ни.
— Това ли е целта на Братството в такъв случай? Да сложат ръка на пазара на антични предмети? — попита неуверено Дойл.
— Да събереш елитни личности, способни на всичко — свидетелство за което е онзи списък — само и само, за да завъртиш операция, колкото и да е мащабна тя, по пласирането на музейни ценности, ми се струва малко прозаично, а, Лари?
— Ами то е като да събереш големите готвачи на Европа, за да изпекат заедно една тава банички.
— Точно така. Затова подозирам, че тези кражби се правят с двойна цел: да натрупат конкретни свещени предмети, които те смятат за необходими в построяването на моста към отвъдния свят — пример, нашият мил приятел Туамутеф — и да спечелят значителни средства от продажбата на онези предмети, които не са им необходими.
— Но нали спомена, че са невероятно богати — припомни му Дойл.
— Аз пък ще ти припомня първото желязно правило на много богатите: „Никога не харчи собствените си пари“.
— Амин — изрече тържествено Лари, в чиито очи светеше ако не светлината, то поне споменът за забогатяването по пътя на кражбите.
— Извини ме, Лари. Напомняш ми, че този принцип не е толкова присъщ само на една класа, както прозвуча от моята уста.
— Няма за какво — великодушно каза Лари. — Ще ида да разгледам къде сме. — Той запали свещта си от факлата и заобиколи съседната купчина сандъци.
— Запечатването на този тунел ще сложи край на възмутителния грабеж, макар че според мен най-лошото вече е сторено и следата отдавна е изстинала. Нали си спомняш окаяното състояние на катинара върху онази внушителна врата?
Дойл кимна.
— Изобщо не е сигурно, че бихме могли да предизвикаме успешно обвинение за тези престъпления срещу „Ратборн и синове“. Всъщност подобен акт не би бил в наш интерес.
— Защо, Джек?
— Без доказателства в подкрепа на такова обвинение всяка атака срещу неопетнените, почитани имена от Братството, извършена през тресавището на съдилищата, само ще гарантира тяхното оневиняване и може да ги накара да се спотаят още по-дълбоко, без да пропуснат възможността да ни направят за посмешище. Ако действително желаем да ги нараним в сърцето, трябва да крием намеренията си до момента, когато ще можем да нанесем решителния удар.
Лари тихо изсвири и ги повика:
— Елате да видите нещо интересно.
Спаркс и Дойл го откриха по отблясъка от свещта и се изкатериха при него. Спаркс вдигна високо факлата и тримата видяха странна гледка — подредени в квадрат еднакви ковчези за мумии, поне двайсет, сложени един до друг, като кушетки в нощен приют. Капаците им бяха свалени и натрупани на куп встрани. Обитателите на два от ковчезите бяха още на местата си: раздърпани, почернели трупове, обвити в изгнили ленти. Останалите ковчези обаче бяха празни.
— Мили боже! — прошепна Дойл и всички се отправиха да разгледат капаците.
— Оръжия, отбранителни действия — проговори Спаркс, внимателно изучавайки йероглифите. — Това са били воини. Ковчезите са с еднакви размери и конструкция, а надписите върху тях са идентични. Всичко това говори, че става дума за масов гроб на охраната на високопоставена особа. Когато умирал фараон, обичаят повелявал да убият и погребат заедно с него целия му гарнизон, който имал задачата да го ескортира до земята на Древните.