Тя затвори очи и дълбоко пое дъх, после го изпусна на пресекулки: мъчеше се да не се разплаче. „Казва истината — помисли си Дойл, — дори най-големият гений на сцената не би могъл да изиграе ролята си толкова истински.“
— Когато се свестих, Сами и жена му ме изнасяха от къщата — на тях не им се бе случило нищо лошо, но зад нас чувахме викове и стенания. Изстрели. Хаос. Изживях ужасен шок, осъзнавайки, че още съм жива, че всичко, което помнех, наистина се е случило и че Денис е убит.
— А видяхте ли отвън кочияша? — прекъсна я с въпрос Спаркс.
Тя поклати глава отрицателно:
— Каретата я нямаше. Ние побягнахме. Започнахме да срещаме хора по улиците. Ема пищеше, Сами отчаяно се опитваше да я успокои, но тя нищо не чуваше, и тогава той ми каза, че ако се разделим, за мен ще е по-безопасно, и продължихме по различни пътища. Даде ми кърпичката си да избърша кръвта от гърлото си. Повече не ги видях. Мистър Стокър ми каза какво им се е случило… Опитах да пооправя външния си вид. Не смеех да се върна в малкия хотел, където бяхме отседнали. Бродих до сутринта, после наех стая някъде в Челси. За щастие парите, с които ми бяха платили, бяха у мен. Мислех си да отида в полицията, но ми се струваше невъзможно да обясня участието си. Явно бе, че имам голяма вина, но какво можех да им кажа?
Дойл поклати съчувствено глава, за да покаже, че й влиза в положението. Но тя беше неутешима и отмести погледа си от него.
— Единственото, което ми се въртеше в главата, бе, че трябва да се върна при трупата. Да се върна и да им разкажа… мислех си, че те ще знаят какво трябва да се направи. Опитах се да се сетя къде имат представление — знаех, че е някъде на север, но бях толкова объркана — и тогава си спомних за Уитби. Спомних си, защото веднъж вече бяхме играли тук — беше посред лято, а морето и платноходите в пристанището бяха толкова красиви, че изведнъж ми се прииска да седна на кея и да гледам морето и корабите както онова лято и да не помръдвам, и да мисля, да мисля… да мисля, може би докато забравя онова, което се бе случило, и да се надявам, че така ще излекувам главата си…
По бузите й се стичаха сълзи, но тя не правеше опит да ги избърше. Гласът й оставаше все така равен и силен.
— На следващия ден взех влака за тук. Нямах други дрехи, но пелерината ми скриваше кървавите петна по роклята. Не разговарях с никого. Пътуването мина без изненади, макар че, сигурна съм, много хора са коментирали странната жена с вечерния тоалет, която пътува без багаж и без придружител. Наех стая тук, като изоставена любовница. Купих си тези обикновени дрехи и дадох роклята си за почистване. Кръвта беше повредила сатена на роклята, но не можех да понеса мисълта да се разделя с нея — беше най-хубавата ми рокля и я бях обличала само веднъж преди това за миналата Нова година… бях толкова абсурдно щастлива вечерта, когато се появих с нея, мислех си, че животът ми едва започва и… — Тя замълча, овладя се и завърши: — … Така че наех стая тук, наспах се и зачаках трупата да пристигне.
Тя погледна Стокър, давайки им да разберат, че следващата глава е свързана с неговата поява, а оттам — и с настоящето. Дори Спаркс вече бе счел за възможно да посмекчи отношението си към нея, след всичките й изпитания. Дойл й предложи кърпичката си и тя я прие, без да каже нито дума.
Стокър пръв реши да поднови разговора.
— Мис Темпъл, трябва да им разкажете какво се е случило тук през нощта, преди да ви намеря.
Тя кимна и свали кърпичката от очите си.
— Събудих се посред нощ. Просто така. Не знам каква бе причината, но не помръднах. Само отворих очи. Не бях сигурна, господи, още не знам дали не съм сънувала! В сянката на ъгъла стоеше някаква фигура. Дълго я разглеждах, преди да разбера какво виждам. Беше мъж. Не помръдваше. Изглеждаше някак… неестествен.
— Опишете ми го — предложи Спаркс.
— Бледо лице. Издължено. Облечен изцяло в черно. Очите му… как да ви обясня?… очите му сякаш горяха. Поглъщаха светлината. Така и не забелязах да примигват. Бях толкова ужасена, че не можех да помръдна. Дори не можех да дишам. Чувствах се приковала вниманието на нещо нечовешко. Долавях в него някакъв глад. Като на насекомо.