— Мис Темпъл, след случилото се с вашите колеги би трябвало да осъзнавате, че сте особено важна цел, набелязана от нашите врагове — отговори й Спаркс в опит да я накара да разбере логиката на думите му.
— Това, което осъзнавам, сър, е, че вие не осъзнавате дори в минимална степен способностите ми да ви бъда в помощ — каза Айлин, без да отстъпва.
— Сега не е времето да…
— И ако очаквате да остана заключена в една стая и да играя ролята на стръв на въдица, очаквайки неприятностите да ме връхлетят, докато вие мъжете свободно идвате и си отивате както ви се прииска… не, сър, много бъркате…
— Мис Темпъл, моля ви…
— Няма да участвам в такава игра, нито ще се съобразя с остарелите ви представи за онова, на което е способна една жена. Всъщност започвам да подозирам, че вие в същата степен сте готов да отречете и правото ни да гласуваме…
— Но, за бога, какво общо има това, за бога, с предложението да се преместим в другата странноприемница? — протестира Спаркс. Дойл не можеше да си спомни някога да го е виждал толкова объркан. Бари и Лари съсредоточено разглеждаха обувките си и се мъчеха да не се усмихват.
— Аз съм отличен стрелец от десетгодишна възраст. Всеки, който вдигне ръка, за да ме заплаши, го прави на свой риск… вече съм стреляла по човек… Не бих се поколебала да го сторя пак…
— Не ставайте глупава…
С изненадващо движение Айлин дръпна двуцевката от ръцете на Дойл, запъна ударниците, бързо се прицели в закачалката за шапки в ъгъла, натисна спусъка и разпердушини бомбето на Стокър. Лари и Бари мигновено се проснаха на пода. Стокър избра този неподходящ момент да се появи на прага с две чаши бренди. Айлин забеляза движението с периферното си зрение и бързо се извърна, насочвайки втората цев към него. Стокър вдигна ръце и чашите излетяха във въздуха.
— Господи, не! — извика той.
— Да направя ли още нещо, за да стана напълно ясна, мистър Спаркс? — попита тя съвсем спокойно.
— Направихте достатъчно — отговори Спаркс с лице, вкаменено от гняв.
Айлин свали двуцевката. В коридора започнаха да излизат гости на хотела, любопитни да разберат причината за изстрела.
— Всичко е наред — успокои ги Дойл, хвана Стокър за ръката и го дръпна в стаята. — Няма проблеми.
— Какво става тук, за бога? — с разтреперан глас попита Стокър, докато Дойл затваряше вратата. — Мис Темпъл, не разбрахте ли, че това са наши приятели?
Айлин пречупи цевите, извади неизстреляния патрон и подаде пушката на Дойл.
— Мистър Стокър, дължа ви една нова шапка.
Лари и Бари седнаха на пода и без успех се опитаха да сдържат гръмогласния си смях. Дойл се присъедини към тях.
— Сигурен съм, че това е ужасно недоразумение. Предлагам да го обсъдим като възрастни хора — неуверено проговори Стокър, вдигайки от пода разкъсания труп от бомбето си.
— Ако се отказвате от предложението си да се преместим в другата странноприемница, мистър Спаркс, какъв е алтернативният ви план? — осведоми се Айлин.
Спаркс гневно я изгледа, но тя не се впечатли. А когато Дойл изхърка, опитвайки се да заглуши смеха си, Спаркс го стрелна с унищожителен поглед.
— Съжалявам — извини се Дойл, превръщайки не много умело смеха си в изкашляне. — Идеята да останем тук може би не е чак толкова лоша, Джек.
— Ще ви се удаде възможност да направите своя принос, мис Темпъл — каза Спаркс, игнорирайки думите на Дойл. — Но искам да бъде напълно ясно, че измивам ръцете си от всякаква отговорност за вашата безопасност.
— Разбрано — отговори тя и протегна ръка.
Спаркс я изгледа, сякаш беше щипка на рак, после я пое и я тръсна енергично.
— И какво ще правим в такъв случай, Джек? — попита Дойл.
— Днес следобед братята направиха интересно откритие… — Спаркс отиде до прозореца.
Двамата вече бяха станали и държаха шапките си в ръце. Дойл забеляза, че Бари се затруднява да откъсне погледа си от Айлин.
— Точно в три часа на гарата пристигна влак — поясни Бари, пускайки в действие всичкия си чар. — Локомотив „Уеб“ и един пътнически вагон. Специална композиция от Балморал23. С кралската емблема.
— Имаше ли на него някой от кралското семейство? — обезпокоено попита Дойл.