Измина поне половин час преди да стигнат до студените тъмни постройки на абатство „Горсторп“, където нищо не се бе променило. В снежното поле пред тях се виждаха някакви правоъгълни предмети и Дойл с известно закъснение се досети, че това са надгробните плочи, надзъртащи изпод преспите. Следвайки извивките на терена, петимата минаха през рядка горичка и скоро видяха порутените останки на старото абатство, увенчаващи като с корона билото на хълма пред тях. Също така лишена от признаци на живот, старата гробница излъчваше осезаема заплаха, много по-застрашителна отколкото отсъствието на живот.
— Доста потискащо — отбеляза Дойл.
— Така по-лесно се всява страх в сърцата на бедните невежи енориаши — отговори Айлин.
Спаркс им махна с ръка да го следват и атакуваха последната отсечка от изкачването. В тази си част склонът бе много по-стръмен и наистина бяха необходими колективни усилия, за да бъде изтеглен всеки през най-трудно преодолимите участъци. Накрая се справиха и с последното препятствие и се озоваха сред руините на платото. Фенерите хвърляха бледата си светлина върху разкъртените, почернели от времето стени. Въпреки че на много места дори и покривът бе пропаднал, общото впечатление от онова, което бе останало от абатството, бе за невероятна здравина и сила. Бавната обиколка им разкри впечатляващия замах на строителството и фантастичното пристрастие на неизвестните майстори към детайла. Всеки перваз, всеки корниз, всеки щурц бяха украсени с извадени от нечий кошмар готически фигурки, пресъздаващи какъвто и да било мислим образ на ужасеното човешко въображение: коболди, инкубуси, базилиски, хидри, великани, хипогрифи, гремлини и караконджули. Страховитата менажерия беше понесла присмеха на вековете много по-леко, отколкото стените, по които бе накацала, и сега примирено приемаше снежната си мантия, без това да смекчи впечатлението, което правеше. Дойл си спомни, че предназначението й е да пропъжда демоните, а не да ги приветства с добре дошли. Или поне такъв беше замисълът. Нещо го караше да се оглежда дали някое от фантастичните създания не ги проследява с поглед.
Водени от Спаркс, те се върнаха на мястото, откъдето бяха започнали обиколката и където следите им по снега се губеха в мрака.
— Да надзърнем ли вътре? — предложи Спаркс.
Никой не му отговори, но когато той мина през отворения вход, всички го последваха. Колкото и малко покрив да беше останал, беше достатъчен поне за да попречи на снега да образува толкова дебела снежна покривка, колкото бе навън. Те свалиха снегоходките си и ги подпряха на стената. Спаркс ги поведе към следващата зала, която се оказа огромно засводено правоъгълно помещение с няколко редици натрошени камъни по пода. Пиедесталът в отсрещния край издаваше първоначалната цел на помещението.
— Това е било църквата — проговори Спаркс и тръгна към олтара.
Лари и Бари тръгнаха зад него и благодарение на фенерите в ръцете им помещението малко просветна. През дупките в покрива безшумно се стелеше сняг. Въздухът беше плътен и тежък като ледената покривка на замръзнало езеро.
— Някога тук са идвали вещици — проговори Лари.
— Искаш да кажеш монахини — поправи го Бари.
— Монахини, стъпили встрани от правия път — така ни каза той.
— Един приятел ни разказа тази история в кръчмата — поясни Бари за Дойл и Айлин… по-скоро само за Айлин.
— Да, така ни каза. Цели манастири преминавали на другата страна. Един ден бягали от Дявола, на другия общували с Принца на мрака. Затова хората опожарили това място.
— Хората от селото ли? — не разбра Дойл.
— Точно така — потвърди Лари. — Взели нещата в ръцете си. Убивали, измъчвали и побърквали дявола от бой, за да го изкарат от телата на монахините. Правели го точно тук, така ни разказаха.
— Това са дивотии — възрази Айлин.
— Дъра-бъра — съгласи се Бари. — Онзи приятел едва си плетеше езика от изпития джин.
— Аз не казвам, че е бил Светото писание, казвам само, че…
— Донесете фенерите! — извика Спаркс.
Бари и Лари бързо тръгнаха към него през катедралата. Дойл и Айлин без колебание ги последваха. Спаркс стоеше надвесен над затворен очукан сандък, оставен върху олтара сред купчина пръст.