— Точно така.
— И предполагам резултатите не са кой знае какви?
— Няма защо да триете сол в раната ми.
— Приятелю, аз само установявам фактите. И нека минем на „ти“. Не съм го чел. Но ако съм разбрал правилно, в разказа ти става дума — под формата на художествена измислица, естествено — за нещо, което би могло да се определи като тавматургическа6 конспирация.
— Отчасти. — „Как е могъл да разбере?“ — удиви се Дойл.
— Нещо като магьосническа кабала.
— Да, това донякъде би могло да се каже за злодеите в разказа ми.
— Група злосторници, влезли в престъпен заговор с… недоброжелателно настроени духове?
— Е, да не забравяме, че става дума за приключенски разказ все пак — оправда се Дойл.
— В който са преплетени елементи на свръхестественото.
— Да, би могло да се каже и така.
— Доброто срещу злото, този вид история, така ли?
— Вечната борба.
— Казано с други думи, разказ за пари.
— Мислех, че мерникът ми беше поставен малко по-нависоко — обиди се Дойл.
— Не ми обръщай внимание, приятелю, аз не съм критик. Публикувал ли си досега някъде?
— Няколко разказа — отговори Дойл, преувеличавайки съвсем малко. — Редовен сътрудник съм на едно ежемесечно списание.
— И кое е то по-точно?
— А-а, то е за деца, едва ли си го чувал.
— Хайде, хайде, как се казва?
— „Само за момчета“.
— Прав си, не бях чувал за него. Виж какво, няма нищо лошо в това човек да потърси някаква разтуха, нали? Хората точно това искат в края на краищата — да се разведрят, да прочетат нещо, от което да им спре дъхът, да забравят поне за миг за грижи и несгоди.
— Да се позамислят върху някои неща, докато сме на тази тема — вметна Дойл леко притеснен.
— Но да, защо не? Истинските постижения се раждат само в резултат на благородни амбиции.
— Да, благодаря ти за проявеното разбиране… но би ли ми казал най-сетне какво общо има моята книга със случилото се тази нощ?
Мъжът направи дълга пауза, после доверително се наклони напред.
— Ръкописът ти е бил разпространен.
— От кого?
— Явно от човек с връзки.
— Къде е бил разпространен?
— По-важно е, че е попаднал не където трябва.
Дойл изчака и на свой ред се наведе към Сакър.
— Опасявам се, че ще се наложи да бъдеш малко по-конкретен.
Сакър впи поглед в очите на Дойл, сякаш възнамеряваше да го хипнотизира, и снижи глас:
— Представи си група изключителни индивиди. Безжалостни, интелигентни… дори направо гениални. Високопоставени и добре възнаграждавани от света за своите умения и постижения. И определено лишени от онова, което и аз, и ти бихме нарекли… вродена почтеност. Вместо това обединени от една-единствена цел: придобиване на неограничена власт. Вечно гладни за още и още. Побъркани на тема тайна… така че е невъзможно да се определи кои точно са те. Но можеш да си напълно сигурен, че съществуват. Е… това звучи ли ти познато?
— Моята книга — прошепна Дойл едва чуто.
— Да, Дойл. Твоята книга. Макар да е художествена измислица, по един необясним начин ти си нарисувал в това произведение доста точна картина на побърканите замисли на зловеща секта черни магьосници, поставили си за цел нещо, към което се стремят и твоите герои. И то е да…
— Да спечелят на своя страна помощта на зли духове, решили да унищожат тънката преграда, отделяща реалния свят от безплътния.
— И да установят властта си над материалния свят и всички онези, които го населяват.
— Точно така. И ако сеансът тази нощ, приятелю, изобщо може да се използва за някакви заключения, би трябвало да кажем, че те са пробили последните укрепления и са сложили крак на прага.
— Това не е възможно.
— Защо, ти не повярва ли на онова, което собствените ти очи видяха в онзи салон?
Дойл с изненада установи, че не му се иска да чува своя отговор на този въпрос.
— Точно обратното… напълно възможно е — настоя Сакър.
Изведнъж Дойл се почувства откъснат от действителността, като че ли се намираше в сън. Съзнанието му се опитваше да запази разума си, издигайки се над приливната вълна от шок и объркване. Истината бе, че той беше заимствал не само заглавието на книгата си, но и мотивите на своите злодеи от най-неопределено звучащите творения на мадам Блаватска. Кой би могъл да предположи, че този скромен опит за плагиатство би могъл да бъде така зловещо наказан?